1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
С., 02.06.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Л. И.
ч. т. дело № 378/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Б. от САК, срещу определение № 1 861 от 08.12.2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 905/2010 г. Със същото е потвърдено определение № 1 601/08.07.2010 г. по ч. гр. д. № 3 010/2009 г. на Районен съд [населено място], с което се обезсилен издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение от 12.10.2009 г.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл са изложени подробни съображения. Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което същият се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба – И. Д. П. от [населено място] не е ангажирал становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но е процесуално недопустима по следните съображения:
Обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение на Районен съд [населено място], но цената на иска е под 10 000 лв. и съгласно чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата) не подлежи на касационен контрол. Обжалвано е определение на РС [населено място], с което е обезсилен изпълнителен лист въз основа на издадената заповед по чл. 410 ГПК от 12.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение против длъжника И. Д. П. от [населено място] за сумата от 7 160 лв., представляваща главница по заплатеното от заявителя застрахователно обезщетение по щета № [ЕГН]/01-08 и наказателна лихва в размер на 1 701,91 лв., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането.
Висящността на делото пред ВКС възниква от момента на подаване на касационната жалба пред администриращия я съд, към който момент следва да се извършва преценката на нейната допустимост с оглед на установения с новата процесуална норма праг за достъп до касационен контрол. В конкретния случай, частната касационната жалба, с която се иска отмяна на въззивно определение по търговско дело, с цена на иска под 10 000 лв., е подадена по пощата на 24.01.2011., т. е. след влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., обстоятелство, обуславящо извод за нейната недопустимост.
По изложените съображения частната касационна жалба е недопустима и следва да остане без разглеждане, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу определение № 1 861 от 08.12.2010 г. на Пазарджишки окръжен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 905/2010 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчване на преписи от определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: