5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
гр. София, 21.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 860 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение № 118 от 22.12.2014г. по в.т.д. № 245/2014г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 501 от 14.12.2012г. по т.д. № 539/2012г. на Бургаски окръжен съд е обявена неплатежоспособността на дружеството, определена е нейна начална дата 01.01.2012г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуални правила и е необосновано. Счита за неправилен извода на въззивния съд за наличие на материално-правните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, тъй като видно от приетата съдебно-икономическа експертиза показателят му за обща ликвидност към ноември 2014г. е 1,15, т.е. над препоръчителната норма. Поддържа, че въззивният съд неправилно е взел предвид направената от вещото лице в съдебно заседание корекция на този коефициент, възлизащ на 0,9796, който също е пренебрежимо нисък спрямо препоръчителната норма. Поддържа, че решението е необосновано, тъй като въззивният съд не е взел предвид промените в показателите на обща ликвидност и финансова автономност, които сочат, че макар в миналото дружеството-длъжник да е имало затруднения, към настоящия момент е налице подобряване на икономическото му състояние. Поддържа, че въззивният съд е определил неправилно и началната дата на неплатежоспособност – 01.01.2012г., като въпреки направено твърдение от длъжника за начална дата на неплатежоспособност, по-ранна от указаната от кредитора, и направено нарочно доказателствено искане в тази посока, съдът е отказал назначаване на допълнителна съдебно-икономическа екеспертиза и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с утвърдената практика на ВКС по следния процесуалноправен въпрос: „Може ли въззивният съд да откаже назначаване на нова експертиза, с която делото ще се изясни от фактическа страна?”. Позовава се на противоречие с решение № 243 от 31.05.2011г. по гр.д. № 976/2010г. на ВКС, ГК, І г.о..
Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване, тъй като формулираният въпрос не кореспондира с мотивите на въззивното решение и няма връзка със събраните по делото доказателства, а цитираната трайна практика на ВКС е неприложима в случая. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е съобразил постановеното по настоящото дело отменително решение на ВКС, с което е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане, и е приел, че вземането на молителя за връщане на предоставените в заем суми произтича от субективна търговска сделка и обуславя активната му легитимация по молбата по чл.625 ТЗ. Обсъдил е двете заключения на съдебно-икономическата експертиза, в които е изследвано финансовото състояние на дружеството-длъжник по съставените от последното баланси към 31.12.2007г., 31.12.2008г., 31.12.2009г., 31.12.2010г., 31.12.2011г., 30.09.2012г., 31.12.2012г., 31.12.2013г. и 05.11.2014г., според които всички коефициенти на ликвидност към посочените дати са под единица. Приел е, че това се отнася и за коефициента за обща ликвидност към 05.11.2014г., който според уточнението, направено от вещото лице в съдебното заседание от 04.12.2014г., също е под единица, при включване в краткосрочните задължения на лихвата върху дължимата главница. Изложил е съображения, че няма основание това кредиторово вземане да не бъде включено в задълженията, както твърди длъжникът, тъй като се касае за мораторна лихва върху дължима и неплатена главница. Приел е, че освен коефициентът за обща ликвидност, при определяне на финансовото състояние на дружеството следва да се отчете и факта, че в случая краткотрайните активи не са бързо ликвидни, а реализируемостта на актива, неговата ликвидност е от съществено значение при определяне състоянието на длъжника. Взел е предвид, че според последното заключение на съдебно-икономическата експертиза от 13.11.2014г., което съдържа данни за финансовото състояние на длъжника към датата на последното съдебно заседание на инстанцията по същество, краткотрайните активи на длъжника включват незавършено строителство /по балансите към 31.12.2012г. и 31.12.2013г./, стоки /по баланса към 05.11.2014г./, както и незначителни по стойност спрямо задълженията на ответника парични средства и други вземания /съответно 13 000 лева и 16 000 лева по баланса към 05.11.2014г./. Съобразил е, че стоките, включени в баланса като краткотрайни активи, представляват 10 апартамента, а в с.з. на 04.12.2014г. вещото лице е заявило категорично, че тези активи не са бързо ликвидни, доколкото през последните две години дружеството няма приходи от продажби. Посочил е, че в подкрепа на извода, че дружеството не е в състояние трайно да обслужва задълженията си към кредиторите, са и другите коефициенти на ликвидност, които, видно от експертизата, са с изключително ниски стойности – коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са с отрицателни стойности, то е изцяло зависимо от кредиторите си и през 2013г. и 2014г. не е реализирало въобще приходи от продажби. Счел е за неотносимо възражението на длъжника, че преобладаващата част от задълженията му са към негови съдружници. Въззивният съд е взел предвид и обстоятелството, че общият размер на задълженията на дружеството към 05.11.2014г. е на стойност 1 675 318,28 лева и спрямо тях извършените от ответника през 2014г. плащания в размер на 155 030,55 лева са незначителни и касаят преимуществено банкови такси, като не се твърди и няма доказателства за извършени от ответника плащания за погасяване на задължението му по договора за заем и анексите към него, което е изискуемо към 01.01.2012г. и според приетата икономическа експертиза е осчетоводено в размер на 745 000 лева главница и 67 690,51 лева лихви. По тези съображения е приел за установено наличието на изискуемите от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма].
За начална дата на неплатежоспособността въззивният съд е приел датата 01.01.2012г., от която длъжникът е спрял плащанията по изискуемото вземане на кредитора – ищец.
За да остави без уважение направеното от въззиваемия длъжник искане за допускане на допълнителна задача на назначената във въззивното производство съдебно-икономическа експертиза, съдът е съобразил становищата на страните и е приел, че с изслушаното заключение по делото има достатъчно събрани доказателства, от които би могъл да прецени финансовото състояние на дружеството, както и елементите, по които следва да се произнесе при евентуално откриване на производство по несъстоятелност.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос е предпоставен от твърдението му, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. Въззивният съд е мотивирал отказа си да допусне допълнителна задача на съдебно-икономическата експертиза с обстоятелството, че приетото заключение дава отговор на всички въпроси, относими към преценката за наличието на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност и за определяне на началната дата на неплатежоспособност. В решението си съдът е обсъдил коефициентите за ликвидност и коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост, структурата на краткотрайните активи на длъжника, както и дали същите са бързо ликвидни; съотношението между общия размер на задълженията на дружеството към 05.11.2014г. и размера и основанието на извършените от ответника през 2014г. плащания. Поради това настоящият състав приема, че формулираният въпрос не е коректно поставен и не е относим към решаващите изводи на въззивния съд, който е събрал доказателства и е изследвал обстоятелствата, относими към преценката за наличие на състояние на неплатежоспособност на длъжника. Представеното от касатора решение № 243 от 31.05.2011г. по гр.д. № 976/2010г. на ВКС, ГК, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е неотносимо към настоящото дело, тъй като в него е разгледана различна хипотеза – на отказ на въззивния съд да допусне нова експертиза с оглед направено оспорване на изготвеното заключение.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 118 от 22.12.2014г. по в.т.д. № 245/2014г. на Бургаски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: