3
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
[населено място], 22.06. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 386 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. А. С. и З. И. С., и двамата от [населено място], [община], против определение № 117 от 28.03.2012 г. по гр.д. № 238/2012 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната им жалба като процесуално недопустима против въззивно решение № V-183 от 24.11.2011 г. по гр.д. № 1252/2011 г. на Бургаския окръжен съд.
Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5000 лв., а в случая цената на всеки един от предявените при условията на обективно и субективно съединение искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК е под 5 000 лв./в случая данъчната оценка на процесния недвижим имот е в размер на 1580,40 лв./, касационната жалба е постъпила на 30.12.2011 г. – след 21.12.2010 г., т.е. след влизане в сила на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция, поради което се явява процесуално недопустима.
Определението е правилно.
Според § 25 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред.
Жалбоподателите поддържат, че понастоящем пазарната цена на спорния имот е над 9 000 лв., а така също и че исковете са предявени на 17.09.2010 г. – преди изменение на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./, поради което е приложим стария ред, когато прага на допустимост на касационното обжалване е до 1000 лв., поради което касационната жалба се явява допустима.
Оплакването е неоснователно.
Цената на предявените установителни искове за собственост върху недвижим имот в обективно и субективно съединение, с правно основание чл. 124, ал. 1ГПК и обусловен от тях иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, се определя съгласно нормата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – по данъчната оценка, а ако няма такава – по пазарната цена на вещното право. В случая е представено удостоверение за данъчната оценка на спорния имот, която възлиза на 1 580 лв., т.е. под минималния праг за допустимост на касационното обжалване, в случая под 5 000 лв.
Съгласно § 25 от ПЗР на З./ДВ, бр. 100/2010 г./ висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на З.. В случая преди да бъде подадена касационна жалба висящо касационно производство не съществува, съответно няма как за него да се приложи стария ред.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е процесуална и поради това приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, съобразена с обжалваното определение в действащата към предявяване на касационната жалба редакция. Касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на исковете под 5 000 лв. и правилно е приета като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 117 от 28.03.2012 г. по гр.д. № 238/2012 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :