О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
С., 27.06., 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 2588 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2,във вр. с ал.1 т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма],[ЕИК], чрез старши юрисконсулт И. Л. с вх.№6477/10.06.2013 г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 07.06.2013 г.срещу определение №1163 от 27.05.2013 г. по ч.гр.д.№2005/2013 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1-ви състав, с което като процесуално недопустима е оставена без разглеждане въззивната частна жалба на дружеството срещу Разпореждане от 29.04.2013 г. по т.д.№174/2012 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за връщане на внесената от него държавна такса в размер на 250 лв. по молбата му с правно основание чл.629, ал.4 ТЗ. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл.4б от Закон за държавните такси.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е основателна.
Обжалваното определение е постановено в противоречие с трайно установената съдебна практика по приложението чл.274 ал.3, ГПК във вр. с чл.4б Закон за държавните такси, поради което и представляваща задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР 2-2011-ОСГКТК. Със служебно известните на съда определение №126 от 15.03.3013 г. по гр.д.№1193/2013 г. на ІІ Г.О., определение №590 от 13.07.2010 г. по ч.т.д.№383/2010г. на І Т.О. и определение №167 от 04.03.2013г. по ч.т.д.№1232/2013г.на І Т.О. е прието, че определенията, с които първоинстанционният съд отказва връщане на неизползваната държавна такса/чл.4б ЗДТ/, подлежат на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3 ГПК. С посочената съдебна практика Върховният касационен съд е извършвал проверка за законосъобразност на въззивните определения, постановени по реда на чл.274, ал.2 ГПК във вр. с чл. 4б ЗДТ, която имплицитно съдържа и произнасяне по допустимостта на частната въззивната жалба.
Съобразно изложеното дотук определението на Софийския апелативен съд ще следва да бъде отменено, а делото да му бъде върнато за произнасянето по съществото на частната въззивна жалба.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №1163 от 27.05.2013 г. по ч.гр.д.№2005/2013 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 1-ви състав.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по съществото на въззивната частна жалба на ОТП Ф. Б. Е. с вх.№1040815.05.2013 г. на Софийския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: