Определение №434 от 27.9.2016 по ч.пр. дело №3018/3018 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 434

София, 27. септември 2016 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 3018 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 121/27.05.2016 на Търговищкия окръжен съд по ч.гр.д. № 81/2016, с което е потвърдено определение № 340/23.03.2016 на Търговищкия районен съд по гр.д. № 1556/2015 за прекратяване на производството по предявените усатновителни искове за собственост.
Недоволен от определението е жалбоподателят С. Т. Д., представляван от адв. В. Н. от Т., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуално правния въпрос за възможността, след отхвърлянето на ревандикационен иск да бъде предявен нов иск за собственост, ако твърдяното придобивно основание е различно, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата не са подали отговор съгласно изискванията на чл. 278, ал. 1 вр.чл. 284, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и туря край на делото, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че силата на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано посредством основанието и петитума на исковата молба, в които се съдържат юридическите факти, от които възниква спорното право, неговото съдържание и субектите на правоотношението.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че ако едно субективно право е съдебно отречено, между същите страни нов иск за право със същото съдържание може да бъде предявен, ако то произтича от различни факти. В отношенията между страните е установено с влязло в сила решение по предявен от ищеца ревандикационен иск, че той не е собственик процесните магазини. Както по отхвърления ревандикационен иск, така и по предявения установителен иск ищецът извежда правото си собственост от правото на собственост върху идеална част от дворното място, придобито по договор за продажба и договор за групов строеж на сградата в мястото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 121/27.05.2016 на Търговищкия окръжен съд по ч.гр.д. № 81/2016.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top