3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
гр. София, 30.10.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1299 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 334 от 16.12.2016г. по гр.д. № 447/2016г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 655 от 13.06.2016г. по гр.д. № 3924/2015г. на Добрички районен съд. С първоинстанционното решение е призната за относително недействителна на основание чл. 76 ЗН спрямо Н. М. Д. извършената през 2006г. от Р. М. Д. в полза на Л. Л. М. покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], общ. Добричка, съставляващ земеделска земя – нива с площ 29,002 дка, имот № 014031. С решението на второ място е отхвърлен предявения от Н. М. Д. срещу Р. М. Д., Л. Л. М. и С. С. М. иск за делба на описания недвижим имот.
Касационната жалба е подадена от ищцата Н. М. Д.. Поддържа се, че решението в частта за отхвърляне иска за делба е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени две групи въпроси: 1/ относно характера на владението – необходимо ли е във всеки случай да се изследва обективната и субективна страна на владението и приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС; какво е владението на сънаследник, получил владението въз основа на универсално завещание, което е обявено за нищожно; отдаването на сънаследствения имот под аренда представлява ли манифестиране на намерение за своене спрямо другите сънаследници; за тези въпроси се сочи основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК; 2/ относно приложението на чл.116, б.”б” ЗЗД – предявяването на иск или възражение за нищожност на придобивното основание, на което се основава владението, прекъсва ли се придобивната давност за имота; оспорването на универсално завещание в иск за делба на един сънаследствен имот, прекъсва ли давността по отношение владението на други наследствени имоти, осъществявано от облагодетелствания от завещание наследник. Поддържаното допълнително основание спрямо тези въпроси е по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата Р. М. Д., Л. Л. М. и С. С. М. вземат становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
От страна на ответниците е подадена насрещна касационна жалба. Тя е насочена срещу уважаването на иска по чл.76 ЗН, както и срещу изводите на съда по преюдициалния спор за нищожност на нотариалното завещание. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на чл. 269 ГПК, тъй като съдът не е бил сезиран с конкретни оплаквания относно действителността на завещанието. От друга страна, съдът не се е произнесъл по наведеното възражение за погасяване на иска по чл. 76 ЗН по давност. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се поддържа, че решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК по въпроса за правомощията на въззивния съд при т.нар. ограничен въззив; както и се поставят въпросите – погасява ли се искът по чл. 76 ЗН по давност и приложима ли е разпоредбата на чл. 579, ал.3 ГПК за поправки, добавки или съкращения в нотариално завещание. Спрямо тези въпроси се сочи основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.
Ответницата по насрещната касационна жалба Н. М. Д. изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени съответно в сроковете по чл. 283 и чл. 287, ал.2 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими. Следва на първо място да се преценят предпоставките за допускане на касационен контрол по касационната жалба на Н. Д., доколкото разглеждането на насрещната касационна жалба е обусловено от разглеждането на касационната такава.
Производството е по иск за съдебна делба на наследствен земеделски имот, съединен с иск по чл. 76 ЗН. В исковата си молба ищцата Н. Д. се позовава на нищожност на нотариално завещание от 23.03.2001г., съставено от наследодателя М. К. Г. в полза на дъщеря му Р. М. Д.. Наред с това счита, че договорът за продажба на процесната нива, сключен от Р. М. Д. в полза на Л. Л. М., е относително недействителен на основание чл. 76 ЗН.
Установено е, че на 23.03.2001г. М. К. Г. чрез нотариално завещание, съставено в болницата в [населено място], е завещал на дъщеря си Р. М. Д. собствените си недвижими имоти, включително земеделските земи в [населено място]. Завещателят е починал на 05.04.2001г. и негови наследници по закон са двете му дъщери: Н. – ищец в процеса и Р. – ответник по иска. През 2006г. Р. Д. е продала на дъщеря си Л. Л. М. процесната нива. Като ответник в процеса е конституиран и нейния съпруг С. С. М..
Видно, че през 2005г. между ищцата и ответницата Р. Д. е заведено дело по иск за делба на друг сънаследствен имот – дворно място с къща. В рамките на това производство е наведено от страна на Н. Д. възражение за нищожност на нотариалното завещание на М. Г., което съдът в мотивите си е намерил за основателно и е допуснал делбата.
При постановяване на сега обжалваното решение Добрички окръжен съд също е счел нотариалното завещание за нищожно, тъй като съдържа допълнения, касаещи индивидуализацията на завещания имот, а именно номера на имота и площта му, които не са направени по предвидения в закона ред. Въз основа на това е заключено, че ответницата Р. Д. не се легитимира като единствен собственик на имота по силата на завещанието, а върху имота е възникнала съсобственост между нея и сестра й – наследници по закон с равни дялове. По отношение на извършената от Р. Д. през 2006г. продажба на имота в полза на Л. М. съдът е приел, че попада в хипотезата на чл.76 ЗН, тъй като един сънаследник се е разпоредил с целия съсобствен имот. Затова я е обявил за относително недействителна.
На следващо място е разгледано възражението на приобретателите Л. и С. М., че са придобили правото на собственост по давност чрез добросъвестно владение в петгодишен срок или евентуално – в десетгодишен, с присъединяване владението на праводателката им. Съдът е счел, че поради относителната недействителност на договора, с който М. са придобили имота, то осъществяваното от тях владение не може да бъде квалифицирано като добросъвестно и следователно за придобиване на имота по давност е необходимо десетгодишно владение. Приел на следващо място, че М. могат да присъединят владението на своята праводателка. Тя безспорно е упражнявала фактическа власт, като владението й е било също недобросъвестно, тъй като основанието за придобиване на имота е нищожно. При извършеното присъединяване упражняваното владение е в срок по-дълъг от десет години, поради което съдът е намерил възражението за основателно и е отхвърлил иска за делба поради липса на съсобственост.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК в касационната жалба на Н. М. Д. съдът намира, че такива не са налице.
Първата група правни въпроси са свързани с приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС спрямо упражняваната фактическа власт от сънаследник, който държи имота на основание универсално завещание, което впоследствие е обявено за нищожно; съответно за необходимостта той да манифестира намерението си за своене пред другите наследници и да отблъсне тяхното владение. Въззивният съд е приел в мотивите си, че от откриване на наследството Р. Д. е упражнявала фактическа власт, която е квалифицирал като недобросъвестно владение – тя е имала субективната увереност, че може да извършва всички правни действия с имота като свой по силата на завещанието. Тези изводи са в съответствие с възприетото в Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК, че когато съсобственик е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, то намерението му за своене се предполага. В случая такова основание представлява завещанието на наследодателя. Прогласената по-късно нищожност на завещанието не може да промени характера на упражняваната въз основа на него фактическа власт върху имота.
По отношение втората част на поставения въпрос – за сключването на договор за аренда като израз за намерение за своене – такива мотиви в решението на въззивния съд не са изложени, поради което не може да се приеме, че това е въпрос, разрешен в обжалвания акт. Аргументи от сключването на договора за аренда, като действие което разкрива собственическо отношение към вещта, са изтъкнати в решението на първоинстанционния съд, но разрешените в него въпроси не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване. Соченото от касатора Решение № 8 от 19.02.2014г. по гр.д. № 5109/2013г. на ІІ г.о. приема действията по сключване на аренда като управителни, каквито те несъмнено са. В решението обаче тези действия се обсъждат в хипотеза, при която е необходимо да се доказва преобръщане на държането във владение, а както се изясни настоящият случай не е такъв. Затова няма пречка договорът за аренда да бъде взет предвид като акт, който установява явност и несъмнителност на владението.
Втората група въпроси е по приложението на чл.116, б.”б” ЗЗД – дали предявяването на иск или възражение за нищожност на придобивното основание, на което се основава владението, прекъсва придобивната давност за имота; дали оспорването на универсално завещание в иск за делба на един сънаследствен имот, прекъсва давността по отношение владението на други наследствени имоти, осъществявано от облагодетелствания от завещание наследник. В обжалваното решение съдът не се е произнесъл по тези доводи на жалбоподателката. Независимо от това, непротиворечива е съдебната практика, че основание за прекъсване на придобивната давност в хипотезата на чл. 116, б. „б” ЗЗД е предявяването на установителен или осъдителен иск за собственост за спорния имот от собственика срещу владелеца на имота, също и на иск за делба на имота – Решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 895/2010г. на І г.о., Решение № 39 от 25.04.2016 г. по гр. д. № 3611/2015г. на ІІ г.о. Така че, възражението за нищожност на завещание, заявено в рамките на иск за делба на един имот, не може да прекъсне придобивната давност за друг имот.
Съобразно изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване по жалбата на Н. М. Д..
При това положение на основание чл. 287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба няма да бъде разглеждана.
При този изход ответниците по първоначалната касационна жалба имат право на разноски. Направени са такива за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. от ответницата Л. М. и сумата следва да се присъди само на нея.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 334 от 16.12.2016г. по гр.д. № 447/2016г. на Добрички окръжен съд по касационната жалба на Н. М. Д.
ОСЪЖДА Н. М. Д. от [населено място], [улица] да заплати на Л. Л. М. от [населено място], [улица] сумата 600 /шестстотин/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: