3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София, 30.08.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №1144 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по е чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение № 612/20.02.2017г., постановено по ч.гр.д. № 817/2017г. на Софийския апелативен съд. Частният касатор [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] иска отмяна на определението, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, и поради необоснованост. В изложението си по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК поставя два процесуално правни въпроса: 1. Идентичен ли е искът по чл.694, ал.1 ТЗ с предявения преди откриване на производството по несъстоятелност на ответника иск по чл.422 ГПК, когато предмет на установяване на двата иска са различни вземания? 2. Формира ли се сила на пресъдено нещо по неразгледано възражение? Касаторът се позовава на допълнителния селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК на ТР №4 по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1 по т.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.274, ал.3,т.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
С обжалваното определение САС е потвърдил разпореждане №31732/6.12.2016г., постановено по т.дело № 6287/2016г. на СГС, т.о., с което е върната исковата молба на частния жалбоподател срещу [фирма] по иск по чл.694 ТЗ. С предявения иск ищецът иска да бъде установено, че приетото на ответника вземане в производството по несъстоятелност за сумата от 20 275.81 лв. не съществува.
За да потвърди разпореждането за прекратяване на производството по делото САС е приел, че за вземането, предмет на отрицателния установителен иск, има влязло в сила съдебно решение по т.дело №8233/2013г. на СГС. Със съдебното решение е уважен искът на ответника по чл.327 ТЗ и по чл.86 ЗЗД срещу дружеството – ищец за сумата от 15 437.68 лв. главница, за мораторна лихва от 2939.03 лв. за периода от 12.12.2013г. -26.10.2015г. и съдебни разноски за 1899.10 лв. или за общата сума от 20 275.81 лв. Мотивирано е, че по това дело ищецът е направил възражение за прихващане, което е частично уважено. Влязлото в сила съдебно решение се ползва със СПН, вкл. и по отношение на разгледаното възражение за прихващане, което преклудира възможността с нов иск по чл.694 ТЗ да се пререшава спора.
В частната жалба се поддържа довод за липсата на идентитет между двете дела, както по отношение на страните, така и по претенциите, за които се поддържа, че са с различен предмет. Правният си интерес от предявяване на иска касаторът поддържа с твърдението си, че има вземане срещу [фирма] в размер на 34 199 лв., което по размер превишава приетото от синдика вземане.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. Обуславящият извод на САС за потвърждаването на разпореждането за прекратяване на производството по установителния иск по чл.694 ТЗ е мотивиран с императивно установената с чл.299 ГПК забрана за пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо. Приетото от синдика и съда вземане на кредитора [фирма] е на основание съдебно осъдително решение, което е задължително за страните, които са страни и по настоящото производство. Решението е задължително за страните и по отношение на разрешените с решението възражения за прихващания. САС е установил идентичност на вземането, което е прието от синдика, с вземането по уважения осъдителен иск. Установено е, че с влязло в сила решение по т.дело № 8233/2013г. на СГС /към момента на постановяване на разпореждането за прекратяване на производството по делото/, е съдебно установено приетото в производството по несъстоятелност вземане на кредитора [фирма]. Предвид изложените от съда мотиви за прекратяване на производството по делото, първият от въпросите не осъществява общия селективен критерий.
Вторият от въпросите: Формира ли се сила на пресъдено нещо по неразгледано възражение? Въпроът е поставен общо и принципно, поради което на същия може да се даде отговор по принцип. Но изискването на закона е друго. Процесуалноправният въпрос, който се поставя в частната касационна жалба трябва да е във връзка и трябва да се отнася към конкретното определение, предмет на жалбата, съгласно даденото в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения по тълкуването на чл.280, ал.1 ГПК. В случая САС е установил, че ищецът – ответник в исковото производство по т.д. № 8233/2013г. е направил възражение за съдебно прихващане с дължима му от [фирма] сума, надлежно разгледано и частично уважено, което се обхваща от сила на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, съгласно чл. 298, ал.4 ГПК. При тези мотиви на въззивния съд, въпросът не покрива общия селективен критерий и затова не обосновава извод за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. Ако ищецът има неуредени търговски отношения с ответника извън тези, които са били предмет на влязлото в сила решение по гр.д. №8233/2013г. на СГС, ще следва да ги предяви по друг ред.
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 612 от 20.02.2017 г., постановено по ч.т.д.№ 817/2017 г. на Софийския апелативен съд, Търговска колегия, ІІ състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: