О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
гр.София, 05.04.2012г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: надежа зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1389 описа за 2011год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.06.2011г. по гр.д.№199/2011г. на АС Велико Търново, с което е уважен иск с правно основание чл.28 ЗОПДИППД..
Жалбоподателят М. Ц. З. чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са разрешавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответникът К. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 10.03.2011г. по гр.д.№93/2010г. на ОС Русе е отнел в полза на Държавата от М. Ц. придобито от престъпна дейност за периода от 01.09.2003г.до 30.06.2004г.в [населено място] имущество на обща стойност 648 422.84лв.,както следва: 1. -,в [населено място], ведно с 5.74% ид.ч.от общите части на сградата и 42,29/839 ид.ч.от жилищен парцел ,придобит с нот. акт № г. , . гараж, намиращ се в многофунционална сграда в [населено място], придобит с нот.акт г. и .сумата от 579991.64лв./петстотин седемдесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и един лева и 64 стотинки, представляваща разликата между получените чрез престъпление от британската гражданка Ф. М. 648 422.84лв.,представляващи левовата равностойност на 221 000 англий- ски паунда и сумата 68431.20лв., изплатена от М. Ц. покупна цена на недвижимите имоти по нот.акт г. на нотариус с раойн на дейност РС Русе.
Съдът е приел за установено, че е налице влязла законна сила на 23.10.2006г. осъдителна присъда от 19.07.2005г. по НОХД№749/2005г. срещу ответника – жалбоподател, който е признат за виновен в това,че през периода 01.09.2003г. до 28.06.2004г. в [населено място] и в [населено място] с цел да набави за себе си имотна облага поддържал заблуждение у Ф. М. – британска гражданка, че с изпратените от нея пари ще закупи, прехвърли на нейно име и обзаведе апартамент-мезонет в [населено място] и гараж, с което й причинил имотна вреда в размер на 648 422лв. Установено е по делото, че с нотариален акт № г. ответникът закупил апартамента и гаража в [населено място] за сумата 68431лв. и това имущество е част от имотната облага според мотивите на наказателното дело. Тези имоти са част от имуществената вреда, която не е възстановена на британската гражданка.
Установено е по делото, че тези недвижими имоти са закупени за обща стойност 68 431,20лева или 622,10 минимални работни заплати. Пазарната им стойност към датата на придобиването е 90 000лева или 818,8 минимални работни заплати. Тези недвижими имоти са продадени от М. Ц. на жената, с която живее при условията на фактически брак В. В. за сумата 15 000лева или 125 минимални работни заплати. Последната продава същите имоти на бащата на ответника Ц. И. за сумата от 15 000лева или 125 минимални работни заплати, но в полза на М. Ц. и след това жалбоподателят продава същите на баща си Ц. З. за сумата 20 000лева или 166,67 минимални работни заплати. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № г. Ц. З. дарява на сина си – жалбоподателя недвижимите имоти, които са с обща пазарна цена към 31.12. 2006г. е 23 5000 лева.
Установено е също така, че през проверявания период жалбоподателят е придобил и движимо имущество- моторни превозни средства, а е имал и участия в дружества, като за периода от 26. 08.1995г. до 20.01.2010г. цялото му имущество е на обща стойност на обща стойност 190 474, 33 лeва, като не е доказан законен изтичник на средствата, послужили за закупуване на имущесвата.
При тези данни съдът е приел, че жалбоподателят е придобил имущество на „значителна стойност” съгласно разпоредбата на § 1 т.2 от ДР на ЗОПДИППД, като се има предвид цялото придобито през проверявания период имущество, а не само инкриминирания такъв, оценено по пазарната му стойност към датата на придобиването му, както и това имущество, което впоследствие е отчуждено. Съдът се е позовал и на задължителната практика на ВКС изразена в постановените по реда на чл.290 ГПК решение от 29.01.2010г.на ВКС по гр.д. № 717/2009г. ГК, ІІІ г.о., решение от 06.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 641/2009г.ІІІ г.о. ГК.
Съдът е приел, че не е налице възстановяване на причинените на пострадалата вреди. Изложени са съображения, за това, че представения в ксерокопие Договор за дарение от 23.08.2005г. е оспорен от К. и жалбоподателя след като е бил задължен да приложи оригинала от същия, но не го е приложил. Съобразено е и обстоятелството, че този договор е подписан на 23.08.2005г./след постановяване на осъдителната присъда № 166/19.07.2005г.на Русенския районен съд/ и същият е представен при разглеждане на въззивната жалба на срещу присъдата и по своята същност представлява една декларация, с която пострадалата декларира, че няма настъпили вреди в нейния патримониум и тази нейна декларация безспорно е постигнала целта, за която е създадена, а именно да се намали наложеното на подсъдимия в това производство наказание и да се приложи чл.66 от НК. Съдът е приел, че тази декларация, наречена Договор за дарение от 23.08. 2005г. не установява извършено от жалбоподателя възстановяване на суми на пострадалата, тъй като тези суми са били вече предмет на измама, за която ответникът е признат за виновен. При това е взет предвид и факта, че в решението, с което е изменена самата присъда в частта и относно наказанието, е прието, че деянието е осъществено и тази декларация се явява пост фактум и дори и да е налице отказ от имуществени претенции, сумите са предмет на измамливи действия от страна на ответника и този факт следва да се съобрази само при преценка размера на наказанието, което следва да се наложи. Съдът е приел, че в случая вреди са настъпили в патримониума на пострадалата и ако тя с дадената декларация евентуално ги опрощава, то сумата, предмет на престъпното деяние не е възстановена на пострадалата по смисъла на чл.1, ал.2 ЗОПДИППД. Прието е, че единствено ако сумата беше действително възстановена на пострадалата не би следвало същата да се отнема в полза на държавата, тъй като това ще доведе до двойно плащане на паричната сума, предмет на престъплението, което е недопустимо. Съдът е приел, че имуществото е придобито от престъпна дейност и следва да се отнеме в полза на държавата – както придобитите със средства от престъпна дейност два недвижими имота, предмет на спора, които се установява, че и към настоящия момент, независимо от извършените прехвърляния на собствеността на близки на жалбоподателя лица, са негова собственост, така и разликата между получената чрез измама сума и заплатената продажна цена на двата недвижими имота. По изложените съображения въззивната инстанция е счела, че предявения на осн. чл.28, ал.1 ЗОПДИППД иск е основателен и доказан и следва да се уважи, тъй като не са събрани доказателства от ответника, от които да е видно, че той е притежавал доходи през периода 2002г. до 01.09.2003г., освен получените от Ф. М. парични суми лично от него и по сметка на неговата баба.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът е разрешил правни въпроси от значение за спора, а именно:
1.В какъв срок трябва да започне проверката по чл.15 ЗОПДИППД и да бъде внесено мотивирано искане в съда и допуестимо ли е продължаване на срока за внасяне на същото.
2.Обвързва ли присъдата на наказателния съд гражданския съд при преценка за вредоносните последици от престъпното деяние и може ли спора за вредоносните последици да бъде отново пререшаван от гражданския съд в производсво по ЗОПДИППД, както и разпростира ли се силата на присъдено нещо по този въпрос по отношение на Държавата в производство по ЗОПДИППД и допустимо ли е да се отнема имущество, ако с присъдата не е установено да е получена облага от престъпната дейност
3. В кой момент възниква право за държавата в лицето на К. да внесе иск по ЗОПДИППД и кога се погасява това право
4. В чия тежест е доказването в съдебното производство по ЗОПДИППД, необходимо ли е да се търси причинна връзка между престъпната дзейност и факта на придобиване на имущество
5. Каква е доказателствената сила на препис от договор за дарение на парични суми.
6. Какво следва да се разбира по понятието “законен източник” по смисъла на ЗОПДИППД
7. Какво е значението на несеквестируемостта на единствено жилище при отнемане на имущество по ЗОПДИППД.
Жалбоподателят поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя определения на състави на ВКС, които не следва да се вземат предвид от настоящата инстанция при преценка допустимостта на касационното решение, както и неотносимо към спора ТР№1/2008г. на ОСГК и ТК на ВКС. Позовава се и на решение от 19.10.2009г. по гр.д.№432/2009г. на АС Велико Търново, с което е отхвърлен иск по чл.28 ЗОПДИППД, тъй като е установен зоконен източник на доходите.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК по поставените от жалбоподателя въпроси. По същите има практика на ВКС, в съответствие с която съдът е дал отговор на всички тях. Тази практика е намерила израз в постановените по реда на чл.290 ГПК решения: решение от 23.12.2010г. по гр.д.№1417/2009г. Решение от 13.12.2010г. по гр.д.№952/2009г. ІVто г.о. на ВКС, решение от 10.02.2011г. по гр.д.№1335/2009г. ІVг.о. на ВКС, решение от 03.01.2012г. по гр.д.№142/2011г. на ІІІг.о. на ВКС, решение от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. , решение от 23.12.2010 г. по гр.д. № 1417/2009г. ІVг.о. на ВКС, решение от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 369/2009 г., III г. о. на ВКС и решение от 08.11.2011г. по гр.д.№1792/2010г. на ВКС. В същите се приема, че предпоставките, при които в производство по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата са: лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД или е налице условие по чл.3, ал.2 ЗОПДИППД и въз основа на доказателствата по делото е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. В задължителната прктика е прието също така, че държавата в лицето на К. и съдът, не е обвързана от изявленията на страните за стойността на имуществото. Поради това както комисията, така и съдът не са длъжни да приемат, че стойността на имуществото се определя според това, което страните са посочили като негова цена в документа за сключената за прехвърлянето му сделка.
Според същата задължителна съдебна практика е необходимо да съществува връзка между придобиването на имуществото с конкретно установената престъпна дейност. Това е така, защото подлежащото на отнемане имущество се определя като облага от престъпна дейност и една от целите на закона е да се предотврати и да се ограничи възможността за извличането и. Придобиването на имущество от извършителя на престъпление по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД може да е както пряко, така и косвено от престъпна дейност. Във всички случаи трябва да има такава връзка или да може да се направи предположение за съществуването, т.е. тя да следва логически от твърдяните факти и сочената взаимовръзка между тях. Неустановяването на законен източник за придобиване на имуществото не замества предположението за връзка с престъпната дейност. В това производство ответникът разполага с всички доказателствени способи за защита, което му предоставя по-добра възможност да обори достатъчната за обезпечителното производство преценка за вероятна основателност на искането на държавата.
Приема се също така, че предвидения срок по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД за досъдебна проверка, извършвана от комисията по чл. 12 от закона, не е такъв, с който се преклудира процесуалното или се погасява материалното основание на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност. В практиката се приема, че за да се пристъпи към процедура по отнемане на имуществото, престъплението следва да е установено от наказателния съд с влязъл в сила съдебен акт по реда на НПК и само в изключението по чл.3, ал.2 ДОПДИППД – от гражданския съд по реда на чл.124 ГПК в производството по чл.28 ЗОПДИППД и то въз основа на мотивираното предложение на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /К./. В гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент от престъпния състав, дал основание за започване на досъдебно производство срещу наследодателя. Доказателствената тежест на ищцовата комисия се ограничава относно гражданскоправните последици на престъпната дейност.
Със задължителната практика е уеднаквена противоречивата такава по поставените за разглеждане въпроси и същата не се налага да бъде променяна към настоящия момент.
По въпроса за значението на несеквестируемостта на единствено жилище при отнемане на имущество по ЗОПДИППД не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът не е формирал своите изводи за основателността на предявения иск въз основа на него и същият не е обосувил решаващите изводи на съда.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК на решение от 14.06.2011г. по гр.д.№199/2011г. на АС Велико Търново, по жалба на М. Ц. З..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: