О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 434
гр. София, 06.06.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 922/2011 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. М. Д. е подала касационна жалба срещу решение № 1996 от 8.04.2011 г. по гр.д. № 5173 по описа на Софийски градски съд , Гражданско отделение , ІV “г” състав за 2009 г. , с което е оставено в сила решение от 30.01.2009 г. на Софийски районен съд, 43 състав по гр.д. № 20 902 от 2007 г. В касационната жалба навежда оплаквания за допуснати нарушения по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Основно счита, че е допуснато грубо процесуално нарушение при обсъждането на доказателственият материал, не е извършено съпоставяне на свидетелските показания с останалите доказателства и поотделно. Посочва , че решението е необосновано защото фактическата обстановка не кореспондира с доказателствения материал, не е извършена преценка за наличието на сила на пресъдено нещо, създадена по решенията по предходните съдебни производства . Направените правни изводи не са съответни на установените факти. Неправилно е приложен материалния закон – разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК . Представя решения.
Г. М. Д. също е подал касационна жалба срещу решение № 1996 от 8.04.2011 г. по гр.д. № 5173 по описа на Софийски градски съд , Гражданско отделение , ІV “г” състав. В тази касационна жалба също се позовава на касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
Изложението на Г. М. Д. е представено допълнително към жалбата и в него касаторът се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпроса формира ли сила на пресъдено нещо решение от 8.02.2005 г. по гр.д. № 8097 от 2001 г. на Софийски районен съд, 59 състав за обявяване за нищожен завета от 13.08.1991 г. на М. Д. по отношение на С. Д. спрямо нейната заветницата Л. А.; Допустима форма на защита ли е предявяването на възражение по чл.30, ал.1 от ЗН при разглеждане на установителен иск; Следва ли при постановяване на решението да бъдат изяснени действителните отношения между страните.
Л. И. А. е представила отговор , в който застъпва становището за недопустимост на касационната жалба на М. Д. тъй като не отговаря на изискванията на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК . Освен това счита, че тази жалба е неоснователна и че с нея се повдигат въпроси, които не са били предмет на разглеждане в съдебното производство.
Ответниците И. В. Я., К. В. Я. , И. С. В., Й. С. М. , Д. С. С., Т. С. Й. , В. Й. К. и Й. Н. В. не са депозирали отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на М. М. Д. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ служебно по въпроса за допустимостта на положителния установителен иск с оглед проведеното предходно дело за делба със завещателката С. Д. при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК .
КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО следва да се допусне и по касационната жалба на Г. М. Д. при условията на чл.280, ал., т.1 и т.2 1 ГПК по поставените въпроси.
Софийски градски съд е разгледал и уважил предявеният от Л. И. А. против М. М. Д. , Г. М. Д., И. В. Я., К. В. Я. , И. С. В., Й. С. М. , Д. С. С., Т. С. Й. , В. Й. К. и Й. Н. положителен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК/отм. / за признаване правото на собственост, придобито по силата на саморъчно завещание от Стойка К. Д. , починала на 24.02.2002 г. за втория етаж от вилната сграда , заедно със западното мазе и северен гараж, заедно с ? идеална част от дворното място в което са изградени, находящи се в [населено място] , [улица]. Този извод е формиран след заключението ,че саморъчното завещание направено от Г. Д. е действително . Счел е за действително и завещанието направено от С. К. Д. в полза на ищцата.
При постановяването на посоченият резултат по спора настоящия състав счита , че възникват въпросите, които са повдигнати от касатора Г. Д. , а и този за допустимост на съдебното производство поради което следва да се допусне касация на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и по двете касационни жалби.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая са налице хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК тъй като изразеното в решението становище не кореспондира на практиката на ВКС , формирана със задължителните решения по тълкуване на закона.
Касаторите дължат държавна такса в размер на 142, 50 лв. всеки един от тях , която да се внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1996 от 8.04.2011 г. по гр.д. № 5173 по описа на Софийски градски съд , Гражданско отделение , ІV “г” състав за 2009 г.при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по касационните жалби на М. М. Д. , Г. М. Д..
УКАЗВА на М. М. Д. и Г. М. Д. да внесат по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по 142, 50 лв. всеки един от тях и да представят вносната бележка.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване след представяне на вносни бележки за държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: