О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София, 08.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ: Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 2713/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], против решение №17861 от 30.10.2014г., постановено по в.гр.д.№7157/2014г. по описа на СГС, АО, ІІІ-б с-в, с което е потвърдено решение №І-41-151/7.01.2014г. по гр.д.№23761/2012г. на СРС, І ГК, 41 с-в.
В касационната жалба на [фирма] се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният състав неправилно е приел, че ответната Агенция е имала правото да прекрати едностранно без предизвестие договора между страните, сключен на 22.01.2009г. Излагат се съображения, че при изпращането на писмото-уведомление от ответника на 13.10.2009г. не са били налице нито основанията за едностранно прекратяване на договора по чл.33 ал.2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм./, нито основанията за прекратяване, предвидени в самия договор. Същевременно се сочи, че от представените по делото доказателства се установяват претърпените от касатора вреди в претендирания им размер. Иска се отмяна на въззивното решение и вместо него постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следния материалноправен въпрос, за който твърди, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а именно: „Може ли възложител на малка обществена поръчка да прекрати предсрочно договор за такава поръчка, ако в резултат на обстоятелствата, възникнали след сключването му, не е в състояние да изпълни своите задължения по договора – по реда на чл.33 ал.2 от Н., без предизвестие и без да обезщети изпълнителя по този договор за претърпените от него вреди, настъпили в резултат на едностранното и без предизвестие прекратяване на договора?”
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Изпълнителна агенция „Военни клубове и Военно-почивно дело”– [населено място], в който се поддържа, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. Отделно се излагат съображения за неоснователността на жалбата по съществото на спора. Според ответника по касация ищецът [фирма] не е доказал претърпени от него вреди за периода от 27.10.2009г. до 27.112009г.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение от 30.10.2014г. въззивният състав е потвърдил решение № І-41-151/7.01.2014г. по гр.д.№23761/2012г. на СРС, І ГК, 41 с-в, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Изпълнителна агенция „Военни клубове и Военно-почивно дело” искове с правно основание чл.33 ал.2 от Н. /отм./ и респ. с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 10 680 лв. – обезщетение за имуществени вреди, включващи причинени загуби и пропуснати ползи за периода от 27.10.2009г. до 27.11.2009г. във връзка с прекратяването на договор за малка обществена поръчка №18/22.01.2009г.
Въззивният съд е приел за установено, че на 22.01.2009г. между ищеца [фирма] и ИА „Социални дейности на МО”, чиито правоприемник е ответника Изпълнителна агенция „Военни клубове и Военно-почивно дело” е бил сключен договор №18 на основание чл.2 ал.1 т.2 Н. /отм./, по силата на който ищецът като изпълнител се е задължил да извършва срещу възнаграждение превоз на персонал „от и за” хотел „О.” и В. „Б.”, к.к. х”Б.” за срок от 1 година или до изчерпване на средствата. В обжалваното решение е посочено, че с писмо от 13.10.2009г. възложителят- ответник и уведомил ищеца, че прекратява договора, считано от датата на получаване на писмото на основание чл.33 ал.2 от Н. предвид финансовото състояние на възложителя и поради липсата на лимит по параграфите на Единната бюджетна класификация. Отразено е, че ищецът е получил уведомлението за прекратяване на договора на 27.10.2009г.
Въззивният съд е приел, че възложителят се е възползвал от правото си по чл.33 ал.2 Н. /отм./ едностранно да прекрати договора, посочвайки изрично, че в този случай възложителят дължи на изпълнителя обезщетение за претърпените вреди, включващи причинени загуби и пропуснати ползи. Анализирайки събраните по делото доказателства, включително заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е стигнал до извода, че ищецът не е доказал, че е претърпял загуби от прекратяването на договора. В решението е посочено, че не е установена връзката между изтегления от ищеца кредит и изпълнението на процесния договор. Отделно съдът е изложил мотиви за недоказаност на вреди за ищеца като пропусната полза, пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора. В решението е прието, че ищецът е извършвал случаен превоз на пътници и екскурзии и други пътувания от частен характер, което не дава възможност да се приеме, че пропуснатите ползи са били предвидими към датата на прекратяване на договора. Същевременно е направен извода, че [фирма] не е доказал претендирания размер на пропуснатите ползи, тъй като ищецът е представил фактури, относими за периода през м.март 2009г. В тази връзка са изложени съображения, че пропуснатата полза следва да бъде установена на базата на средната месечна печалба – при съпоставяне на данните за извършените от изпълнителя транспортни услуги през предходен и през следващ период. В заключение съдът е приел, че претенцията на ищеца, основана на разпоредбата на чл.33 ал.2 З. /отм./ е неоснователна, тъй като дружеството не е доказало, че е претърпяло вреди от едностранното прекратяване на договора без предизвестие.
По отношение на претенцията по чл.79 ал.1 ЗЗД въззивният състав изрично е посочил, че според него разпоредбата на чл.33 ал.2 З. /отм./ представлява специална правна уредба за „малките обществени поръчки”, което предполага възможност за едностранно прекратяване на договора без предизвестие. В тази връзка и с оглед изложени в мотивите на обжалваното решение аргументи, че ищецът не е доказал виновно неизпълнение по см. на чл.79 ал.1 ЗЗД /наличието на достатъчно средства/ съдът е приел, че исковата претенция, основана на неизпълнението на чл.15 ал.4 от договора /за неспазено 30 дневно предизвестие/ е неоснователна.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправен въпрос: „Може ли възложител на малка обществена поръчка да прекрати предсрочно договор за такава поръчка, ако в резултат на обстоятелствата, възникнали след сключването му, не е в състояние да изпълни своите задължения по договора – по реда на чл.33 ал.2 от Н., без предизвестие и без да обезщети изпълнителя по този договор за претърпените от него вреди, настъпили в резултат на едностранното и без предизвестие прекратяване на договора?” – не представлява значимия за спора въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК, обусловил правните изводи на въззивния съд по настоящото дело. Това е така, тъй като съдът е дал положителен отговор на втората част на въпроса, а именно, че на основание чл.33 ал.2 З. /отм./ във всички случаи на едностранно прекратяване на договора без предизвестие „възложителят дължи на изпълнителя обезщетение за претърпените вреди”, независимо от обстоятелството дали е бил в състояние да изпълни своите задължения и кога са възникнали тази обстоятелства. Решаващият аргумент на съда за отхвърлянето на претенцията по чл.33 ал.2 З. /отм./ се състои в това, че ищецът не е доказал, че е претърпял претендираните вреди , нито като причинена загуба, нито като пропусната полза. С аргумент за недоказаност на твърдението на ищеца, че възложителят е бил в състояние да изпълни своите задължения в резултат на обстоятелства, възникнали след сключването на договора, е отхвърлен и предявения иск по чл.79 ал.1 ЗЗД. В тази връзка поставеният въпрос не е относим за формирането на решаващата воля на съда.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/2010г. от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, обуславящ допускането на въззивното решение до касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Ето защо, в контекста на поставения по-горе въпрос, изложените в касационната жалба оплаквания за незаконосъобразност на решението, не могат да бъдат предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от горното, следва да се има предвид, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не излага съображения защо счита, че поставеният от него въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото като допълнителна предпоставка за допускане на касационно обжалване на осн. чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №17861 от 30.10.2014г., постановено по в.гр.д.№7157/2014г. по описа на СГС, АО, ІІІ-б с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :