О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
гр.София, 27.04.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1305/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на К. А. И./Камиле Г. /, Г. Ш. /Н. Х. А./, Н. Я. /Н. Х. А./ и О. Г. /О. Х. М./, всички със съдебен адрес адв. П. Н. гр. С., против решение № 184/22.07.2009 год. по гр.дело № 199/2009 год. на Сливенски окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 9/23.01.2009 год. по гр.дело № 195 по описа за 2007 год. на Районен съд К. и ревандикационните им искове са отхвърлени. Касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото считат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, относно значението на обема на делегираните права в пълномощното и началния момент за придобиването на недвижим имот по давност от държател, въпроси, решени в противоречие с практиката на касационния съд, в цитираните съдебни актове. По процесуалноправния въпрос, изразяващ се в непроизнасяне на съда по претенцията на ищците/касатори/ по чл.436, ал.2 ГПК/отм./ касаторите не аргументират обстоятелства за наличие на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
От ответниците по касационната жалба С. И. К., А. Х. Ч., Г. И. К., А. Х. К. от с. Я., Община К., З. С. П. от гр. С. и Ф. И. Ч. от с. Я., последната изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като претендира да се присъдят разноски за настоящето производство.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, които намира за неоснователни, по следните съображения: по дефинирания съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, приемайки, че най-късно към м.март 1993 год./датата на упълномощаването/ наследодателят на ищците и наследодателят на ответниците са постигнали неформално съгласие за продажбата на процесния имот и последният се е нанесъл в него, с намерение да го свои, и през изтеклите десет години имотът е придобит по давност, а не от датата, когато е деклариран през 1998 год., касаторите не са посочили практика на касационния съд, която да е в противоречие с решения от въззивния съд въпрос, т.е. не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По съществения материалноправен въпрос дали държателят, който свои имота, като свой, може да го придобие с изтичане на давностния срок въззивният съд е изразил становище, съобразено с цитираните касационни решения, в този смисъл. Подробно и изчерпателно въззивният съд е анализирал всички доказателства, подкрепящи доводите на ответниците, за намерението на техния наследодател да промени субективното си отношение към имота от държател, настъпило още през март 1993 год., във владение за себе си, като към свой собствен имот, отричайки и недопускайки владение от страна на собственика на имота и неговите наследници, които в периодите на своето пребиваване в същото наследено място са отсядали вече при свои роднини, без да оспорват промененото отношение на наследодателя на ответниците към имота им. Промененото отношение – промяна в субективния елемент на фактическия състав на чл.79 ЗС, е аргументирано освен с факта на завладяване на имота, непосредствено след упълномощаването за извършване на разпоредителна сделка с него и с необезпокоявано владение, продължило до смъртта на наследодателя, а след нея, от неговите наследници и със свидетелските показания, установили плащане на цена за имота и с това доказали реализирана неформална сделка за покупко-продажбата на имота, а не извършване на действия от страна на наследодателя на ответниците, ограничаващи се в пазене и стопанисване на имота, за каквито действия няма упълномощаване в нотариално завереното пълномощно, с дата 01.03.1993 год.
По посочения процесуалноправен въпрос, изразяващ се в пропуск на съда да се произнесе по искането на касаторите за приложението на чл.436, ал.1 ГПК/отм./ не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото не се поддържат доводи за решаването му в противоречие с касационната практика, нито доводи за хипотезите на т.2 и т.3 от процесуалната норма.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счете, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и постанови в тежест на касаторите направените от ответницата Ф от с. Я., Община К. разноски за настоящето производство, в размер на 1 200 лева, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 184 от 22.07.2009 год. по гр.дело № 199/2009 год. на Сливенския окръжен съд, по касационната жалба на К. А. И./Камиле Г. /, Г. Ш. /Н. Х. А./, Н. Я. /Н. Х. А./ и О. Г. /О. Х. М./, със съдебен адрес гр. С.. П. Н. , с вх. № 5520/11.08.2009 год.
ОСЪЖДА К. А. И./Камиле Г. /, Г. Ш. /Н. Х. А./, Н. Я. /Н. Х. А./ и О. Г. /О. Х. М./ да заплатят на Ф. И. Ч. от с. Я., Община К. разноските за настоящето производство, в размер на 1 200 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: