О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
гр.София, 20.05. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1910 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. предприятие „С” и О. у. на С. област като представител на МР. срещу решение № 508 от 27.07.2009 г. на С. я окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав, постановено по гр.д. № 536 от 2008 г., с което е отменено решение № 12 от 11.04.2006 г. по гр.д. № 284 от 2003 г. на Ботевградския районен съд и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от „Е” А. срещу касаторите иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено, че „Е” А. е собственик на три УПИ, находящи се в кв.3 по регулационния план на гр. П.XIX с площ от 10692 кв.м., УПИ XX с площ от 7867 кв.м. и УПИ XXI с площ от 11764 кв.м., заедно с построените в тези имоти сгради.
В касационната жалба на Д. „С” се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по въпроса за нищожността на заповед № Р* от 25.05.1995 г. на МТРС и затова дали апортирането на недвижим имот- публична държавна собственост от Министъра на териториалното развитие и строителството в капитала на държавно дружество представлява упражняване на правата на едноличния собственик на държавното имущество по смисъла на пар.1 от ДР на ПМС № 236 от 10.12.1991 г. Сочат се решения, в които било прието, че имуществото на С. войски безспорно било публична държавна собственост /решение № 310 от 29.03.2007 г. по гр.д. № 625 от 2006 г. на С. я апелативен съд и решение № 246 от 19.03.2008 г. по гр.д. № 878 от 2008 г. на ВКС, ТК, Второ отделение/.
В жалбата, подадена от О. у. на С. област, също се твърди, че решението е неправилно. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречиво решаван въпрос в обжалваното решение и в определение № 101 от 01.09.2004 г. по адм.д. № 1* от 2003 г. на ВАС, 5-членен състав.
Пълномощникът на ответника по жалбите „Е” А. оспорва същите като недопустими и неоснователни.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за уважаване на предявения от „Е” А. установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че процесните имоти са били включени в капитала на държавното търговско дружество ”С” ЕА. , чийто правоприемник е ищецът, със заповед № Р* от 25.05.1994 г., издадена от Министъра на териториалното развитие и строителството. Прието е, че тази заповед е произвела вещно-прехвърлително действие, тъй като с нея М. е упражнил правото на едноличния собственик на капитала да се разпорежда с държавно имущество, каквото право е имал съгласно разпоредбата на пар.1 от ДР на ПМС № 236 от 1991 г.
Не е налице противоречие между това решение на въззивния съд и посочените от касатора ДПСВ решения на С. я апелативен съд и Върховния касационен съд. В тези две решения е прието, че имотът, предмет на спора по тези дела, е публична държавна собственост, предоставена за стопанисване и управление на С. войски и поради това договорът за отдаване на този имот под наем, сключен без провеждане на конкурс или търг, е нищожен на основание чл.23 от ЗДС. Прието е още, че преобразуването на имот-публична държавна собственост в частна държавна собственост може да стане само с решение на МС. Тези решения са неотносими към процесния случай /в тях не е разрешен правен въпрос, относим към настоящото дело/, тъй като макар и да касае имот, който също е бил предоставен за стопанисване и управление от Държавата на С. войски, настоящият случай е свързан с включване на този имот в капитала на образувано държавно търговско дружество от Министър, който по силата на изрична разпоредба на закона /пар.1 от ДР на ПМС № 236 от 1991 г./ е бил оторизиран да се разпорежда с имотите, предоставени за ползване на С. войски.
Посоченото от О. у. на С. област определение на ВАС по адм.д. № 1* от 2003 г. не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението на С. я окръжен съд, тъй като разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК има за предмет противоречие между решения по граждански дела, а не между граждански и административни дела. Това е така, тъй като правомощие на ВКС е да уеднаквява практиката на съдилищата само по граждански, но не и по административни дела. В този смисъл е и приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, поради следното: Съгласно чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, касационното обжалване на въззивно решение се допуска, когато произнасянето на ВКС по даден правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е непълна, противоречива или неясна, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тази норма или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма.
В настоящия случай, касаторът ДПСВ е изложил, че според него се налага ВКС да тълкува разпоредбата на пар.1 от ДР на ПМС № 236 от 1991 г., като отговори на въпроса, дали тази разпоредба предоставя право на МТРС да се разпорежда, ч. включване в капитала на еднолични държавни търговски дружества, с имоти, които са предоставени за управление на С. войски. Настоящият състав на ВКС обаче счита, че този въпрос не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението на С. я окръжен съд, тъй като разрешаването му е преклудирано- въпросът е бил разрешен в решение № 526 от 03.06.2008 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на ВКС, Пето г.о., с което настоящото дело е било върнато за ново разглеждане на въззивния съд /в това отменително решение ВКС се е произнесъл по приложението на нормата на пар.1 от ДР на ПМС № 236 от 1991 г., като е приел принципно, че МТРС има право да се разпорежда с предоставени за управление на С. войски имоти, ч. включването на тези имоти в капитала на еднолични търговски дружества с държавно участие, а е върнал делото за ново разглеждане за установяване само на фактически въпроси- какво имущество е било включено в капитала на праводателя на ищеца „С” ЕА. и дали това имущество е било след това обект на приватизационна сделка/. Съгласно разпоредбата на чл.295, ал.1 от ГПК постановеното от въззивния съд при второто разглеждане на делото съдебно решение може да се обжалва само по въпросите, които не са били решени с отменителното решение на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбите на Д. предприятие „С” и на О. у. на С. област като представител на МР. срещу решение № 508 от 27.07.2009 г. на С. я окръжен съд, гражданско отделение, трети въззивен състав, постановено по гр.д. № 536 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.