О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
София, 06.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.04.2001 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1039 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Ч”АД, гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 993 от 16.07.2009 год., по гр.д. № 796/2009 год., с което е оставено в сила решение на СГС № 8 от 13.10.2008 год., по гр. д. № 2410/2006 год. и на осн. чл.97, ал.1 ГПК/ отм./ е признато за установено по отношение на настоящия касатор, като ответник, че Д. З. Р. от гр. С. не дължи сумата 14 536.83 лева, претендирана като коригирана сметка за използвана от последната електрическа енергия в периода преди 23.06.2006 година.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Луджева е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че по обусловилия решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение, а чрез тях и крайния правен резултат по делото въпроси, съответно на материалното и на процесуално право – за предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електрическа енергия за заплащане на изготвени по реда на НППРЕМПП от 09.06.2004 год. коригиращи сметки, при констатирано нарушение в средството за търговско измерване, водещо до неотчитане или неточно отчитане на преминаващата през него потребена електрическа енергия, за приложимостта на ОУ за продажба на електрическа енергия и за доказателствената сила на съставените от електроразпределителното АД констативни протоколи, във вр. с приложението на чл.154 ГПК8 отм./ е налице противоречие в практиката на съдилищата по см.на на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
В подкрепа на твърдението за противоречиво разрешаване на поставените въпроси са представени: решение на СГС от 11. 10.2007 год., постановено по гр.д. № 3343/2006 год. и решение на СГС от 20. 02. 2009 год., по гр.д. № 1086/2009 год..
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК , намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон за нейната редовност, касационното обжалване не следва да бъде допуснат, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за недоказано, при въведената с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ доказателствена тежест за ответника да установи наличие на вземане в негова полза в размер на исковата сума, основанието за коригиране на консумираната от ищеца, като потребител в процесния период от време електрическа енергия, съгласно констативен протокол 0002089/23.06.2006 година.
Изложени са съображения, че при липсата на ангажирани в хода на делото доказателства, установяващи процесното измервателно средство на потребената от ищцата електрическа енергия да е било в описаното в съставения едностранно от ответника констативен протокол, състояние и за начина, по който е определен % грешно отчитане, то предвидените в чл.25 от ОУ правила от договора за продажба на електрическа енергия, приети на основание чл.98 от Закона за енергетиката не могат да намерят приложение, поради което изчислената въз основа на същите като корекция стойност на потребената от Р. електрическа енергия е лишена от основание.
Следователно от решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение се налага правен извод, че поставените от касатора материалноправни и процесуалноправен въпроси, като обусловили крайните решаващи изводи на въззивната инстанция, попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК – основна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Недоказано, обаче, е твърдяното противоречие в практиката на съдилищата, обуславящо прилагане критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните за достъп до факултативно касационно обжалване.
Освен, че по отношение на така цитираните от касатора и приложени по делото решения на СРС и на СГС няма данни да са влезли в сила, за да имат, по арг. от чл.297 ГПК, правната характеристика на включващи се в практиката на съдилищата съдебни актове, в които по идентични с разглежданите правни въпроси е дадено различно разрешение, то невярно се явява и твърдението, че по същите няма установена от ВКС практика.
С постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 165 от 19. 11. 2009 год., по т.д. № 103/2009 год., състав на второ търговско отделение на ВКС се е произнесъл по поставените от касатора въпроси, вкл. относно доказателствената сила на съставен по реда на НППРЕМПП от 09.06.2004 год. констативен протокол за коригиране сметката за потребена от конкретния потребител ел. енергия, като е приел, че същият има правната характеристика на частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, поради което няма обвързваща съда доказателствена стойност и се преценява наред с останалите доказателства по делото, обосновава правен извод, твърдяното противоречие в практиката на съдилищата дори и да е съществувало, към релевантния за преценка допустимостта на касационното обжалване момент, е отстранено.
От своя страна обстоятелството, че даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с приетата с постановеното от ВКС по реда на чл.290 и сл. ГПК решение за правилна съдебна практика, изключва наличието на визираното основание за достъп до касационно обжалване.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 933 от 16.07.2009 год., по гр.д. № 796/2009 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА „Ч”АД, със седалище гр. С. да заплати на Д. З. Р. от същия град с. лв./ седемстотин лева/ деловодни разноски за настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: