О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
гр. София, 12.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т. д. N 2947 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. [фирма], срещу решение № 1070 от 27.05.2014г. по гр.д. № 855/2014г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение от 10.12.2013г. по гр.д. № 5586/2013г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иска по чл.213, ал.1 КЗ на касатора срещу Г. М. Ц. за заплащане на сумата 68 562,79 лева, ведно със законната лихва в размер на 4946,44 лева за периода от 04.08.2012г. до 17.04.2013г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът, Г. М. Ц. сочи, че не са налице основанията за допускане на касационния контрол, съответно жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че отговорността на ответника не може да бъде ангажирана, тъй като не се доказва фактическия състав на чл.50 ЗЗД – липсват доказателства ответникът по иска да е собственик на стадото коне, причинило ПТП, респ. те да са били под негов надзор към момента на деликта. При преценка на представения протокол за ПТП, оспорен от ответника, решаващият състав на апелативния съд е изходил от съображенията, че в него са посочени два броя коне, без обаче те да са индивидуализирани по паспортни данни или по външни белези, което е попречило на установяване на собствеността на конете. Няма данни, а и не се твърди, протоколът за ПТП да е съставен след проверка на собствеността на конете или разпознаване на посочените в него коне, поради което въз основа на данните, посочени в него, не може да се приеме, че участвалите при ПТП животни са собственост на ответника или той е осъществявал надзор върху тях. Допълнително е изложено, че решението на районния съд, с което е отменено наказателното постановление, с което ответникът по иска е бил наказан за извършено от него административно нарушение по чл.106, пр.2 ЗДвП и чл.185, ал.1 ЗДвП, е задължително за гражданския съд на основание чл.300 ГПК относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по следните обуславящи изхода на спора правни въпроси: „/1/ Въззивният съд изпълнил ли е задължението си да постанови акта си след преценка на и след събиране на всички ангажирани по делото доказателства, включително относно нововъзникнали и новооткрити обстоятелства?; /2/ Следвало ли е въззивният съд да допусне събирането на доказателства, които са нововъзникнали и новооткрити за ищеца, предвид факта, че последните са поискани още в първата инстанция?; /3/ Приложим ли е чл.300 ГПК по отношение на решения по нахд, с които се отменят наказателни постановления, поради тяхната незаконосъобразност, съответно обвързан ли е гражданският съд със заключенията на нахд по повод това, дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца?”. Спрямо първите два въпроса жалбоподателят се позовава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а по отношение на последния въпрос се твърди, че той е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
В съобразителната част на т.15 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че задължителни по см. на чл.300 ГПК за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са само тези актове на наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние – с присъда, решение по чл.78а НК или споразумение в наказателния процес. Съгласно даденото разрешение, решението по чл.78а НК се приравнява на влязла в сила присъда, поради това, че и в този случай деянието си остава престъпление, а не административно нарушение, като разликата с присъдата е само във вида на отговорността – освобождаване от наказателна отговорност и налагане или не на административно наказание. С оглед така възприетия в посоченото тълкувателно решение критерий, доколкото наказателното постановление или актът за неговата отмяна по нахд имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, те не обвързват, съгласно чл.300 ГПК, гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на деянието, поради което изводите на въззивния съд в противната насока са в противоречие с даденото от ВКС разрешение. Въпреки това, въпросът относно приложението на чл.300 ГПК по отношение на решение по нахд, с което се отменя постановление за възлагане, не обуславя изхода на спора, тъй като въззивният съд е отхвърли иска, поради липса на представени доказателства за осъществяване на фактическия състав на чл.50 ЗЗД.
Първите два процесуалноправни въпроса, формулирани от жалбоподателя, също не могат да обусловят допускането на касационния контрол, тъй като са поставени във връзка с оплакването в касационната жалба за неприлагане на административната преписка по повод процесното ПТП, като се поддържа , че по този начин касаторът е бил лишен от възможността да се запознае с намиращите се по нахд доказателства. С оглед непосрественото начало в гражданския процес, събрани по други производства доказателства, не могат да се ползват, а същите следва да бъдат представени от страна по делото, за да бъдат приобщени към доказателствения материал по него.
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК възпрепятства произнасянето по наведените по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК допълнителни предпоставки, поради което същите не следва да бъдат обсъждани.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1070 от 27.05.2014г. по гр.д. № 855/2014г. на Апелативен съд – София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.