3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
София, 14.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 3968 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от В. И. В. против определение № 516/06.03.2014г. по ч.гр.д.№ 754/2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 27.11.2013г. по гр.д.№ 12848/2011г. на председателя на Софийски градски съд, с което жалбоподателя е освободен от дължимата държавна такава над 300 лв. до размер от 6 230,78 лв. Обжалва се определението на Апелативния съд, с което потвърдено разпореждането на председателя на СГС, с което е отказано освобождаване от държавна такса в размер до 300 лв.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на закона, тъй като предявеният иск е по ЗОДОВ и дължимата такса е в размер на 10 лв., а и защото не е съобразено финансовото положение на ищеца и здравословното състояние..
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
В изложението към частната касационна жалба се поставя въпроса: може ли съдът да промени правната квалификация на предявения иск след като е получен отговор на исковата молба и може ли да освободи ищеца частично от заплащане на държавна такса ако му е отпуснал правна помощ по ЗПП.
Данните по делото са следните: В. И. В. е предявил иск против Прокуратурата на Република България за сумата 59 100 лв. обезщетение за имуществени вреди от водено срещу него наказателно преследване С молба вх. № 76703 от 27.06.2013г. е уточнено, че наказателното преследване е било по досъдебно производство № ЗМ5242/2004г. по описа на 09 РПУ – СДВР и пр. пр. Н. 186/2006г. за престъпление по чл. 308, ал.1 НК Наказателното производство е прекратено поради изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 81 ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1 т.4 НК с постановление от 23.06.2006г. по в.ч.н.2981/2006г. на СГС. От съдържанието на молбата и постановлението не се установява кога е деянието и кога е образувано наказателното производство.
Съдът е приел, че наказателното производство е образувано преди изтичане на давността и по аргумент от чл.2 чл. 2, ал.1 т.3 ЗОДОВ и т.8 от ТР № 3/2004г. отговорността за вреди не е по този закон, а по общия ред по чл. 49 ЗЗД. Затова, съобразявайки цената на иска е определил, че дължимата държавна такса е в размер на 6 230,78 лв. Молбата за освобождаване от държавна такса е докладвана на председателя на СГС, който е освободил ищеца за разликата от дължимата държавна такса над 300 лв. Така дължимата от ищеца държавна такса е 300 лв. Съобразено е, че ищецът е декларирал, че получава пенсия 311 лв. и рента от 42 дка земеделски земи. и помощи от близки в размер 123 лв. месечно. От представеното от него уведомление е видно, че последно е деклариран доход от допълнителна дейност през 2006г., а след това са подавани декларации, че не е развивана дейност до 20011г. включително
За да постанови обжалваното определение, въззивния съд е приел, че разпореждането на председателя е съобразено с нормата на чл. 83, ал.2 ГПК и посочените в него критерии и доказателствата по делото.- декларацията за семейно и имотно състояние, която установява собственост и върху други имоти и реализирани доходи от тях.
Поставеният правен въпрос – може ли съдът да промени правната квалификация на предявения иск след като е получен отговор на исковата молба и може ли да освободи ищеца частично от заплащане на държавна такса ако му е отпуснал правна помощ по ЗПП не е пряко свързан с определението за освобождаване от държавна такса. Вярно е, че правната квалификация на предявения иск – дали той е по ЗОДОВ, или по ЗЗД определя дали не се дължи държавна такса предварително, или се дължи такава с предявяването на иска в размер на 4 % от цената на иска. По въпроса за правната квалификация обаче не се произнася председателя на съда с разпореждането за освобождаване от държавна такса. Въпросът за правната квалификация е от компетенцията на съда, който разглежда спора. Неговият извод относно квалификацията на определения иск и определената в зависимост от това държавна такса се материализира в разпореждането за връщане на исковата молба, или в решението. Всеки от тази актове подлежи на самостоятелно обжалване Такова актове обаче все още не са постановени. Затова въпроса за правната квалификация на предявения иск и дали тя е променена е неотносим към предмета на настоящото обжалване.
Втората част на въпроса също не обуславя касационно обжалване. Дали на ищеца е предоставена правна помощ също няма връзка с освобождаването му от държавна такса. Критериите по чл. 23,ал.4 ЗПП като съдържание са еднакви с тези по чл. 83,ал.3 ГПК за освобождаване от държавна такса, но целта на двете производства е различна, поради което и преценката и крайния резултат от двете за едно и също лице може да не е еднаква. Възможно е на страна по делото да е предоставена правна помощ, но да не е освободена от държавна такса, или да е частично освободена. Затова и втората част на въпроса е неотносима към мотивите на обжалваното определение поради което то не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 516/06.03.2014г. по ч.гр.д.№ 754/2014г. на Софийски апелативен съд по частна жалба на В. И. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: