4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
София, 17.07.2017година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1001/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община], [населено място] против решение №2499 от 29.12.2016г. по т.д. 4277/2016г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- Мррб, [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал наличие на основание по чл. чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поставил е въпросът – „Длъжен ли е съдът да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото, да обсъди доводите на страните и отговори на всички заявени оплаквания”. Касаторът е възпроизвел част от мотивите на т.2 ТР ОСГТК №1/13г. във връзка със задължението на въззивният съд да направи самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства. Развити са и конкретни оплаквания за това, че съставът на САС не се бил произнесъл по твърдението за нищожност на административният акт, с който е наложена финансовата корекция, не съобразил европейска правна норма, която има директно приложение на територията на Република България, като са изложени и доводи за неправилност на съдебният акт, поради това, че съдът не е възприел разбирането на страната, че процесният договор е сключен преди влизане в сила на ПМС № 134/10 и финансовите корекции не могат да бъдат съобразявани с този акт. В тази връзка, освен тълкувателната практика са изброени в подкрепа на твърдението за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос и решения на ВКС в този смисъл. В хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени въпросите : „Нищожен ли е административен акт, с който е наложена финансова санкция въз основа на правна норма, която излиза извън рамките на неговата компетентност, определена от ПМС №134/10г.” и „ Може ли да бъде наложена финансова корекция въз основа на методология, предвидена в подзаконов нормативен акт, която методология не се прилага за договорите за безвъзмездна финансова помощ, сключени преди влизане в сила на ПМС №134/07.05.2010г. Страната е поддържала по първият въпрос, че тъй като въззивния съд не се бил произнесъл по него, то тя следва да изложи своето разбиране, а поради липса на намерена практика, счита обосновано и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.По вторият въпрос също са изложени подробни оплаквания за неправилност на съдебният акт, в контекста на разбирането на страната за основателност на иска. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният първи въпрос не е релевантен, тъй като е общ и сам по себе си не може да обоснове наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване. Този извод не се променя и с оглед изложените допълнителни пояснения на касатора, обосновани с оплакване за допуснати процесуални нарушения- необсъждане на въведени доводи във въззивната жалба, а именно – доводите за нищожност на административния акт, върху който съдът следвало служебно да упражни контрол. Касаторът е развил накратко твърдението си за нищожност на акта, с който е наложена финансова корекция, изведено от това, че административния орган „ бил приложил правна норма, която излиза извън рамките на неговата компетентност”. Освен това, решаващият съд не бил разгледал оплакването, че определената корекция не била съобразена с европейска правна норма, която има действие на територията на Република България. В тази връзка страната е развила разбирането си за неправилност на решението, с оглед прилагане на методология, която според нея била неприложима към случая.Направен е извод, че ако съдът бил обсъдил тези оплаквания щял да достигне до различен правен резултат. Така поставен и пояснен, въпросът е свързан с оплакване за неправилност на решението, както и с фактически необоснован извод за непроизнасяне на съда по релевантни за спора факти в отклонение от цитираното от касатора ТР ОСГТК № 1/13г.
Съдът е обсъдил релевантните факти по спора, като е очертал изведена от тях фактическа обстановка и правно е обосновал изводите си за неоснователност на претенциите. В тази връзка, същият е разгледал спора, с оглед приложение, както на договорно установените условия и задължения на страните, така и с оглед правната уредба- както съобразно регламентите на ЕО, така и с транспонираните от общностното право норми в приетите нормативни актове на вътрешното ни право. Така е разгледал, съобразно чл.17 ОУ към процесния договор, установената дефинитивност на понятието „нередност”, като е извел нормативно и задължението при установяване на нередности, свързани със сключения между страните договор, управляващият орган на оперативната програма по препоръка на одитиращия орган да поиска финансова корекция, съобразно насоките дадени от ЕК. Обосновал е и наличие на допуснато от настоящият касатор- въззивник в производството нарушение по реда на чл.25,ал.5 ЗОП, аргументирал е, че тези нарушения са били установени по спора, формирал е своето разбиране, че тези нарушения са от категорията на нарушенията, които имат за последица нанасяне на вреда на общностния бюджет, с оглед ограничаване участието при избор на подизпълнители по реда на ЗОП. Така обосновано е приложил и ПМС №134/ 10г., тъй като в ЗР – пар.1, ал.3 е уреден директен бланкет към Методологията и по отношение на заварените случаи, какъвто е разглеждания и по-конкретно към приложения от въззивният съд чл.12 от същата методология. Следователно, съдът е разгледал всички релевантни за спора факти, в това число е изложил и мотиви с оглед приложението на ПМС №134/10г. Несъгласието с тези изводи на касатора не обосновава довод за релевантност на поставения въпрос. По отношение на твърдяната нищожност на административен акт, касаторът е поддържал единствено оплаквания за неговата неправилност, с оглед неправилното, според него приложение на закона от страна на ответника. Т..е, доводи свързани с неправилност, респективно незаконосъобразност на административния акт. Но не е сочил доводи относими към неговата нищожност, спрямо която само, гражданският съд може да упражни инцидентен косвен контрол. Такъв, обаче, не може да бъде упражнен спрямо неправилният/ според заявеното от касатора/ административен акт, поради което и довода е ирелевантен към настоящето производство. Същото е относимо изцяло и към вторият поставен въпрос, още повече, че той е обоснован с оплакването на страната за неправилност на решението в контекста на поддържаната й защитна теза и при възпроизвеждане на доводите от касационната жалба. Относимо е и към третият поставен въпрос, който също произтича от становището на страната, а не от решаващите изводи на въззивният съд, като и този въпрос е обоснован с възпроизвеждане на оплакванията, изложени в касационната жалба по отношение правилността на акта. Или така формулирани, въпросите не установяват наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът не е обосновал и допълнителен селективен критерий, дори да бъде изведен правен въпрос от поставените. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага, че той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос/ който в случая не е релевантен/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общото оплакване за неправилност на акта, нито разбирането на страната по въпросите, с оглед защитната й теза. Освен това, касаторът не е разгледал приложената от състава норма, при обосноваване на нейната неяснота, респективно непълнота. Общото цитиране на хипотезите на нормата не е свързано, с разглеждането й в контекста на изискванията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Освен това, пар.1 ЗР на ПМС №134/10г. е била приложена от състава съобразно ал.3 на текста, който е достатъчно ясен и ненуждаещ се от тълкуване, с оглед изричното предвиждане за приложимост на ПМС №134 и спрямо заварените договори, в хипотеза изрично очертана – на неспазване правилата относно обществените поръчки и бланкет към чл.12 -14 от Методологията.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд .
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2499 от 29.12.2016г. по т.д. 4277/2016г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: