ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 435
София, 18.04. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 5161 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение № 2417 от 28.4.2016 г, постановено по гр.дело № 984/15 г на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 7753/9.10.2015 г, постановено по [населено място] № 1013/2015 г по описа на РС Благоевград и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от дружеството срещу В. Д. В. искове : главен за сумата 14 500 лв, представляваща претърпяна имуществена вреда, както и евентуалния такъв за сумата 6 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 1.12.2014 г до окончателното плащане.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че в тежест на ищеца по делото – [фирма] е да установи наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за да бъде уважен предявения иск.В случая дружеството е установило наличието на трудово правоотношение между страните към датата на увреждането-възникнало ПТП, следователно настъпилите вреди са причинени при изпълнение на служебните му задължения.Причинена е вреда на дружеството, доколкото при реализираното ПТП е увредено изцяло прикаченото ремарке към управлявания от ответника влекач и е налице пряка причинно следствена връзка между увреждането и вредоносния резултат.Не са налице обаче предпоставките за ангажиране на пълната имуществена отговорност на работника, тъй като не е установено вредата да е възникнала в резултат на престъпление или в резултат на умишлено поведение, още повече относно последното липсва твърдение в исковата молба.Ищецът не е установил посочените предпоставки, поради което предявените от него главен и евентуален иск са отхвърлени като неоснователни.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.В т.3 на изложението е формулиран следния въпрос : за редовността на исковата молба, когато в нея се съдържат твърдения на работодателя, че ответникът-водач е причинил вредата по време на изпълнение на трудовите му задължения и самоволно и в нарушение на правилата на ЗДвП е напуснал местопроизшествието и и е осуетил възможността собственика да получи застрахователно обезщетение.
На основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора въпрос поради противоречието му с описаната в т.3 на изложението задължителна съдебна практика, обективирана в решения по чл.290 ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2417 от 28.4.2016 г, постановено по гр.дело № 984/15 г на Окръжен съд-Благоевград.
ЗАДЪЛЖАВА касатора в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 283, 25 лв.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.