О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
Гр. София 02.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 1352/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на ПК „В.-91”[населено място] против решение № І-53/6.07.2010 г. по гр.д.№ 678/2010 г. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 03/22.02.2010 г. по гр.дело № 44/2009 г. на Районен съд-гр.Ц. и установителният иск за собственост, по отношение на недвижимия имот е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Касаторът не се позовава на конкретно основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, но счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като търси отговор на въпроса – „възможно ли е държавата да актува недвижим имот, като държавен, без проведена отчуждителна процедура”.
Ответникът по касационната жалба О. Ц.,[населено място] изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, аргументирайки се със задължителните указания в ТР № 1/2009 г. и конкретно т.4 от същото, защото така формулираният въпрос не е от значение за изхода на делото и не е обусловил крайните решаващи изводи на съда.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, които квалифицира по чл.280, ал.1 т. 3 ГПК, съгласно изложението на касатора, но ги намира за неоснователни, по следните съображения: за да отхвърли предявеният от касатора установителен иск за собственост върху процесния недвижим имот, представляващ дворно място от 1009 кв.м., с идентификатор 66528.501.112, в който е изградена собствената на ищеца двуетажна масивна търговска сграда, със застроена площ от 384 кв.м., въззивният съд е приел за неоснователни и недоказани твърденията за придобивна давност, както и за правоприемство от ПК ”П.”. В подкрепа на това е обсъдено и обстоятелството, че ищецът е само суперфициер, по силата на учредено му право на строеж с договор от 26.03.1993 г. и реализирано с изградената в имота масивна сграда.
Така поставеният правен спор от касатора няма значение за изхода на делото, защото съставените актове за държавна собственост: № 1271/16.11.1994 г. в който дворното място е декларирано като държавно, както и последващия акт № 456/28.07.2006 г., в който имотът е деклариран като общински имат само декларативно, а не и правопораждащо действие, с което се дава отговор на поставения от касатора правен въпрос, който е и неотносим към доказателствената тежест, която се носи от него, а не от ответника при предявяване на положителен установителен иск за собственост.
По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1 т. 3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № І-53 от 6.07.2010 г. по гр.дело № 678/2010 г. на Б. окръжен съд, по касационната жалба на ПК „В.-91”,[населено място], с вх. № 6011/8.03.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: