О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 435
гр. София, 02.07.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 10 юни, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №123/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] срещу решение № 371/09.06.2013 . на Пловдивски апелативен съд по.т.д. №570/2012 г., с което е отменено първоинстанционното решение от 09.03.2012 , постановено по т.д. №102/2011 на ОС-Хасково, и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът с правно основание чл.646 ал.2,т.4 ТЗ предявен от синдика на [фирма]/-в несъстоятелност като е прогласена нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на покупко-продажба на 27 недвижими имота в землището на [населено място], общ. Х. , с която сделка последният е продал на [фирма]-гр.Х. същите на цена , значително по-ниска от действителната им пазарна стойност и самата сделка е извършена след началната дата на неплатежоспособността на [фирма].
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят не се сочи основание по чл.280 ал.1. ГПК, а само формулира правни въпроси.
От страна на синдика на [фирма] –в несъстоятелност в качеството му на ответник по касационната жалба се изразява в писмен отговор становище, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество същата е неоснователна.
Подадена е и касационна жалба от страна на [фирма] срещу решението на П. 1839/17.09. 2013 г. по същото дело за допълване на въззивното решение по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, с което Л. О. е осъдено да заплати съдебните разноски на ищеца в размер на 3510 лева, която по естеството си представлява частна жалба по чл.274 ал.2 ГПК във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.248 ал.3 ГПК.
1. По касационната жалба:
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен искът с правно основание чл.646 ал.2 т.2 ТЗ-в ред до ДВ от 28.02.2013 г., съдът се е позовал на следните факти, доказани в хода на процеса: Дружеството [фирма] е обявено в несъстоятелност с влязло в сила съдебно решение по т.д. 159/10 на ОС-Хасково с обявена начална дата на неплатежоспособност: 06.10.2008 г.. Атакуваната с иска покупко-продажба е сключена между длъжника като продавач и ответника Л. О. като купувач на 27.08. 2009 г. с нот.акт№ 100, т. ІІІ ,д № 434/09 на нотариус П. с р-н на д-е : [населено място], № на нот к-ра№ 463, т.е след началната дата на неплатежоспособност. Съгласно данните от заключението на тройната оценителска експертиза, допуснато и прието от въззивния съд в хипотезата на чл.266 ал.3 ГПК, имотите предмет на продажбата са отчуждени на цена 80 лева за 1 дка , значително по-ниска от действителната им пазарна стойност, която според експертите варира между 116 до 135 лева за 1 дка/. С оглед изложеното съдът е счел за изпълнен фактическия състав на нормата в чл.646 ал.2, т.4 на ТЗ в редакцията й преди изменението , публикувано в ДВ от 28.02.2013 г.: налице е възмездна сделка с имуществено право на длъжника в периода след началната дата на неплатежоспособността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото, поради което и сделката се явява относително недействителна по отношение на кредиторите а несъстоятелния длъжник.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна и на жалбоподателя се сочат два правни въпроса, които според същия се явяват от значение за изхода на спора, без обаче да се сочат и обосновават спрямо тях допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК за допускане до касация.
Първият въпрос се свежда до недопустимостта на иска по чл.646 ал.2, т.4 ТЗ, с оглед едногодишния преклузивен срок за предявяването му,съгласно разпоредбата на чл.649 ТЗ в редакцията след изменението публ. в ДВ от 28.02.2013г.. Съгласно параграф 15 от преходни и заключителни разпоредби на ЗИДТЗ /публ. В ДВ от 28.02.2013 г./ делата заведени до тази дата продължават да се разглеждат по досегашния ред, т.е. в нормативните рамки преди това изменение. В редакцията на чл.649 ТЗ до това изменение липсва изобщо едногодишен преклузивен срок за предявяване на иск по чл.646 ал.2, т.4 ТЗ и следователно така формулираният въпрос не се явява нито съотносим към спора, нито обуславящ неговия изход.
Същото се отнася и за втория въпрос от изложението към касационната жалба: за възможността да се допусне от въззивния съд тройна разширена експертиза за оценка на продаденото имущество при положение, че приетата единична при първоинстанционното разглеждане на делото не е била оспорена. Така зададен въпросът не кореспондира с конкретната процесуална ситуация: пред първата инстанция заключението е депозирано след срока по чл.199 ГПК и не е дадена възможност за оспорването му от ищцовата страна, с оглед на което е изслушано и прието отново пред въззивната инстанция, пред която е било надлежно оспорено и е допусната тройна разширена експертиза.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
2. По отношение на частна жалба по чл.274 ал.2 ГПК във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.248 ал.3 ГПК от страна на [фирма] срещу решението на П. № 1839/17.09. 2013 г. по същото дело, имащо характер на определение за допълване на въззивното решение по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските, с което Л. О. е осъдено да заплати съдебните разноски на ищеца в размер на 3510 лева,:
Частната жалба е неоснователна.
В нея се навеждат доводи , че съдебните разноски на ищеца следва да се понесат и от двамата ответници: [фирма]-в несъстоятелност представлявано от управителя и „Л. О.”. Признатата от съдебната практика процесуална легитимация на дружеството-длъжник, представлявано от неговия управител като ответник по иска по чл.646 ал.2 т.4 ТЗ , предявен от синдика на същото дружество като ищец не води до извода за наличие на отделна правосубектност на дружеството- длъжник по несъстоятелността и наличието му на имущество, различно от това в масата на несъстоятелността и следователно няма как при уважен иск на синдика в полза на кредиторите на масата на несъстоятелността, последната да бъде обременена с разноските по водене на делото от синдика.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 371/09.06.2013 . на Пловдивски апелативен съд по.т.д. №570/2012 г..
ПОТВЪРЖДАВА решението, имащо характер на определение на П. № 1839/17.09. 2013 г. постановено по същото дело за допълване на въззивното решение по реда на чл.248 ГПК в частта за разноските .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.