О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№435
София, 20.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия И.
ч. т. дело № 49/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. С. от САК, срещу определение от 28.08.2012 г. по ч. гр. дело № 8 650/2012 г. на Софийски градски съд. Със същото се оставя без уважение частната жалба на дружеството срещу разпореждане от 20.04.2012 г. по гр. д. № 15 948/2012 г. на СРС, 29 състав, с което се отхвърля заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника [фирма] за сумата от 18 716,85 лв. – главница, с лихва за забава в размер на 7 117,47 лв., ведно със законната лихва
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане от 20.04.2012 г. по гр. д. № 15 948/2012 г. Софийският районен съд е отхвърлил заявлението на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника [фирма] за сумата от 18 716,85 лв. – главница, с лихва за забава в размер на 7 117,47 лв., ведно със законната лихва. Съдът е приел, че подаденото заявление не е съобразено със законоустановените условия за редовност, тъй като заявителят не е изложил всички обстоятелства, от които произтича вземането му, а именно – фактически обстоятелства за основанието за ангажиране на имуществената отговорност на длъжника и не е направено разграничение на размера на всяка една от главниците по делото.
Срещу разпореждането на СРС е депозирана частна жалба от [фирма] [населено място] пред СГС, която е оставена без уважение с определение от 28.08.2012 г. по ч. гр. дело № 8 650/2012 г. – предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил въпрос, който той смята, че е от съществено значение за изхода на делото. Твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. От данните по делото е видно, че най-общо това е въпросът свързан с изискванията, на които трябва да отговаря заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за да е редовно по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК.
Съгласно чл.411, ал. 2,т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Съгласно препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК. Предвид защитата на длъжника по чл.414 ГПК, заявителят трябва да посочи всичките обстоятелства от значение за възникване, съществуване и изискуемостта на вземането. Действително, индивидуализацията на вземането е конкретна за всеки конкретен случай, но тя трябва да е направена по начин да гарантира възможността на длъжника да направи своите възражения, както и на съда да извърши преценка при предявен установителен иск от кредитора с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за тъждество на вземанията по установителния иск с тези по заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай, кредиторът претендира заплащането на главница в размер на 18 716,85 лв. и лихва за забава – 7 117,47 лв. В заявлението е посочено, че вземането произтича от сключен между страните договор за модифициране и внедряване на софтуерен продукт с предмет разработване на софтуерен продукт по задание на възложителя, инсталиране на продукта върху компютърни устройства – собственост на възложителя и програмна поддръжка на софтуерния продукт за времето, през което същият се ползва от възложителя срещу заплащане на уговорената цена за посочените дейности. От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че главницата от 18 716,85 лв. включва суми за доставени продукти, възнаграждение за поддръжка и за лиценз за отстъпване на авторско право, които обаче не са разграничени отделно по размер. Освен това, независимо от факта, че са цитирани издадените от кредитора фактури не става ясно какво е съдържанието им, т. е. как са формирани сумите и за какво се претендират същите – за инсталиране, поддържане на софтуерни продукти или за ползвани лицензи.
Всичко изложено дотук налага извода, че заявителят не е посочил всички обстоятелства от значение за възникване, съществуване и изискуемостта на вземането. Предвид нередовността на заявлението, изразяващо се в недостатъчна индивидуализация на вземането, същото следва да бъде отхвърлено.
Представените от жалбоподателя съдебни актове са постановени при друга фактическа обстановка. Индивидуализацията на вземането, неговата изискуемост и ликвидност се преценява от съда във всеки конкретен случай, с оглед правомощията си по чл. 418, ал. 2 ГПК. При постановяване на въззивното определение Софийски градски съд се е съобразил с практиката на ВКС.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
По делото е постъпила молба от частния жалбоподател, с искане за връщане на сумата от 258,50 лв., внесена по сметка на ВКС, тъй като държавната такса е заплатена два пъти. След извършена справка в счетоводството на 13.06.2013 г. е установено, че по сметка на ВКС на 03.12.2012 г. и на 18.12.2012 г. са постъпили суми в размер на 258,50лв., с оглед на което молбата на [фирма] следва да бъде удовлетворена.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 28.08.2012 г. по ч. гр. дело № 8 650/2012 г. на Софийски градски съд.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ на [фирма] [населено място], ЕИК 175 227 970, със седалище и адрес на управление: [населено място], район Изгрев, [улица], ет. 2 сумата от 258,50 лв. (двеста петдесет и осем лева и петдесет стотинки), представляваща повторно внесена държавна такса по сметка на ВКС като същата бъде преведена по банковата сметка на частния жалбоподател, посочена в молба с вх. № 1 349/08.02.2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: