О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
гр. София, 22.12.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 6366/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на П. Г. Д. от [населено място], [община], чрез адвокат Д. М., против въззивното определение от 26.08.2014 год. по ч. гр. д. № 647/2014 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определението от 13.06.2014 год. по гр. д. № 6624/2013 год. на Пернишкия районен съд. С него е прекратено производството по предявените от жалбоподателя против Й. Г. Д., И. В. Д. и [община] обективно съединени искове за признаване нищожността на сключения на 17.04.1979 год. между първия ответник и [община] договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя и за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание наследство и давностно владение на първия етаж от масивна жилищна сграда, построена в УПИ І-133 в кв. 5 по плана на [населено място], с отмяна на нотариалния акт от 2008 год. на ответниците, физически лица.
Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на обжалвания акт с молба за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на исковете. Претендира направените съдебни разноски.
Ответната [община] в представен отговор поддържа становище за неоснователност на частната касационна жалба, а ответниците, физически лица не са изразили такова.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Преди да разгледа по същество частната жалба против въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявените искове, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че с влязло в сила решение по гр. д. № 1543/2009 год. на Пернишкия районен съд е отхвърлен предявения от настоящия жалбоподател установителен иск за собственост на спорния първи етаж от жилищната сграда на същите основания – наследство и придобивна давност, против Й. и И. В., които са ответници и в настоящето производство по двата обективно съединени искове. В предходното производство ищецът не се е позовал на нищожността на договора за учредяване право на строеж върху държавна земя, представен от ответниците като основание за претендираното от тях вещно право на собственост, поради което и предявяването на такъв иск в настоящето производство е недопустимо поради обосноваване на правния интерес с претендирано право, отречено с влязлото в сила решение. Съдът приел за неоснователен довода за липса на обективен и субективен идентитет между двете дела, с оглед участието на общината като ответник по иска за нищожност на договора между нея и първия ответинк.
Следователно, релевентният въпрос за извода на съда касае допустимостта на иска за нищожност на договора от 1979 год., с който всъщност се оспорва принадлежността на правото на собственост в лицето на ответниците, физически лица, които с оглед твърденията в исковата молба са надлежните ответници по иска за собственост. Твърдения за спор с общината относно спорния имот не се съдържат в исковата молба и уточненията й, поради което и доводът, че общината е ответник по този иск е неоснователен. Съдът приел, че ищецът е имал правната възможност да се позове на нищожността на договора за учредяване право на строеж в приключилото производство, като преюдициален за спора за собственост въпрос, поради което и е недопустимо да се предявява отделен иск с такъв предмет в настоящето производство, съединен с иск за собственост, спорът по който е решен с влязло в сила решение.
В изложението касаторът, макар и да формулира горния правен въпрос, свързан с обосноваване на правния интерес от предявяване на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, произнасянето по който е обусловил решаващия извод на въззивния съд за недопустимостта му, не сочи да е налице противоречие в произнасянето му с практиката на ВКС, нито се позовава на противоречивото му решаване от съдилищата, макар да релевира всички основания за допускане на касационното обжалване. В тежест на касатора е да обоснове наред с правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК наличието и на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, което в случая не е налице. Изводът на съда за липсата на правен интерес за самостоятелно предявяване на иска за нищожност на договора е обусловен от данните по делото за приключилото с влязло в сила решение по иск за собственост за спорния имот и съответства на съдебната практика по въпроса за процесуалните предпоставки за допустимост на исковото производство.
Произнасянето на въззивния съд относно наличието на пречка за разглеждането на установителния иск за собственост касае приложението на чл. 299, ал. 1 ГПК – спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. И по този въпрос не се обосновават основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, като доводите за липса на идентичност между двете дела с твърдението, че искът е насочен и срещу общината, както и е налице позоваване на основание – присъдиняване на владението на ищеца към това на родителите му, представляват оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, с обосноваване при въззивното обжалване на основания относно легитимацията на общината. Позоваването на ТР № 4/ 2012 год. на ОСГК на ВКС е неотносимо към релевантните въпроси относно правния интерес като процесуална предпоставка за допустимост на иска, респ. по приложението на чл. 299, ал. 1 ГПК, а изводът в цитираното определение по ч. гр. д. 223/2011 год. е обусловен от различни факти, поради което и не обосновава релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 716 от 26.08.2014 год. по ч. гр. д. № 647/2014 год. на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: