ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 435
София, 27. март 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 7362 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 392/13.09.2013 на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 1021/2013, с което е потвърдено решение № 729/16.07.2013 на Великотнърновския районен съд по гр.д. № 3392/2012, с което са отвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Д. С. Д., представляван от адв. М. Н. от В., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за правните последици от непредоставянето на правна помощ за реализиране на правото на защита и по материалноправните въпроси за наличието на минимален срок, в който работникът да бъде изпитан, за необходимостта от мотивиране на заповедта за уволнение в изпитателния срок и за възможността заповедта за уволнение да бъде връчена при отказ, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], С., представляван от адв. Г. Х. от В. я оспорва, като счита, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по повдигнатите правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по договор от 08.06.2012 г. ищецът е постъпил на 11.06.2012 г. на работа при ответника като „шлосер – радиалчик” по безсрочен трудов договор с 6-месечен срок за изпитване, който е прекратен от работодателя с оспорваната заповед №18/15.06.2012, връчена същия ден при отказ, установен от двама свидетели. Заповедта е пращана и по пощата, но първия път ищецът не е бил намерен на адреса, а втория път ищецът е приел съобщението на 17.08.2012 г.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че непредоставянето на правна помощ нарушава правото на защита, но само ако съдът не е разгледал искането за правна помощ, ако съдът е разгледал искането и го е намерил основателно или неоснователно, правото на защита на страната не е нарушено (вж. Р № 257/24.09.2013, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 7/2013) – в случая ищецът е поискал и му е предоставена правна помощ; няма срок, в който работникът да бъде изпитан, работодателят може да прекрати трудовия договор в деня на постъпването на работа, без да е необходимо да мотивира заповедта, като трудовото правоотношение се прекратява в момента, в който изявлението за прекратяване достигне работника, дали той е получил държането на заповедта и дали я е прочел е без правно знание, правно релевантният факт е „достигането” и той може да се установява с всички допустими по закон доказателствени средство, в т.ч. свидетелски показания, като е без правно значение поведението на работника в момента на „достигането” – дали е направил някакво изявление или е осъществил някакви други действия, или е мълчал и не е извършил никакви други действия, без правно значение са и евентуални последващи съобщавания на заповедта.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 392/13.09.2013 на Великотърновския окръжен съд по гр.д. № 1021/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.