О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
гр.София,
28.09.018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2997 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 10856 от 14.05.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 5510/2018 г. по описа на Градски съд – София, с което е оставена без уважение частна жалба на В. Й. З. от [населено място] дол, [община] срещу определение № 348035 от 26.02.2018 г. по гр.д. № 73620/2016 г. на Софийски районен съд, 118 състав за оставяне без уважение искането на жалбоподателя за изменение на определение от 07.11.2017 г. по същото гражданско дело в частта за разноските.
Частният жалбоподател – В. Й. З. от [населено място] , [община], чрез процесуалния си представител адв. И. И., поддържа доводи за неправилност на определението и сочи, че касационно обжалване на определението следва да се допусне по поставените в изложението въпроси.
Ответникът по жалбата С. Ц. Х. не изразява становище.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил, че след като В. Й. З. е предявила срещу С. Ц. Х. владелчески иск по чл. 76 ЗС, ищцата е оттеглила иска си преди първото заседание по делото пред първоинстанционния съд с писмена молба. Молбата е била докладвана в първото открито съдебно заседание, на което се е явил само процесуалния представител на ответницата. Последният е поискал присъждането на разноски с отговора на исковата молба, което искане е поддържал и в съдебното заседание, като поради неявяването си по делото ищцата не е възразила срещу прекомерността на претендирания размер на адвокатското възнаграждение. Въззивният съд е изложил мотиви, че ответникът има право на разноски, доколкото е представил договор за правна защита и съдействие и не е могъл да знае за бъдещото преркатяване на делото. Прието е, че възражението за прекомерност е преклудирано към момента на подаване на искането за изменение на първоинстанционното определение в частта за разноските, тъй като ищцата е следвала да направи възражение за прекомерно в открито съдебно заседание, в което е постановено прекратителното определение.
В приложено към частната жалба на жалбоподателката В. Й. З. изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, както и в изложението, инкорпорирано в частната жалба, се поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправни въпроси от значение за спора:
1/ „Когато по делото постъпи молба, с която ищецът прави оттегляне на предявения иск преди първото по делото съдебно заседание, трябва ли ответникът да бъде уведомен за оттегляне на искова претенция, за да бъде прекратено производството по делото и същото да не се разглежда в открито съдебно заседание?“;
2/ „В какъв срок трябва да се произнесе съда по молба за оттегляне на искова претенция, депозирана преди първото по делото съдебно заседание?“;
3/ „Допустимо ли е съдът да се произнесе по молба за оттегляне на иска, която е депозирана преди първото по делото заседание в закрито съдебно заседание и да прекрати производството по делото преди разглеждането му в открито съдебно заседание?“
Не е относим към предмета на частното производство и решаващите изводи на въззивния съд въпросът за това кога трябва да бъде уведомен ответникът за оттегляне на искова претенция от ищеца. За процесния случай е било достатъчно да се констатира, че исковата молба на ищцата е била връчена на ответната страна и с връчването на същата, за ответницата е възникнала необходимостта да си осигури надлежна защита по породилия се правен спор и то в сроковете и съобразно процесуалните тежести, предвидени в чл. 131 и чл. 133 ГПК. Доколкото същата включва ангажирането на правно съдействие и защита от адвокат, и доколкото трудът на последния е по правило възмезден, то възникналите разходи за ответника следва да се понесат от ищеца по общите правила на чл. 78, ал. 1 – 4 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, изразена в определение №362/06.08.2012 по ч.гр.д. №152/2012 на ВКС, ГК, II г.о., правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК създава право на ответника на разноски и в случаите на оттегляне на иска, като за присъждането им същият следва да е направил своевременно искане. Съдът при формирането на крайните си изводи, не е пренебрегнал обстоятелството, че искането е направено още с отговора на исковата молба, а това е възможният най-ранен момент, както и че списъкът на разноски е представен в последното по делото заседание, преди прекратяването на производството по иска. По този начин съдът е съобразил и цитираната по-горе практика, според която списъкът за разноски съгласно чл. 80 ГПК може да се представи най-късно до последното заседание в съответната съдебна инстанция. Безразлично за изхода на делото е обстоятелството дали делото е прекратено преди първото съдебно заседание, по време или след провеждането му и с оглед възприетото в практиката разрешение, изразено в определение № 50 от 12.03.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 71/2018 г. и определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г. о., ГК. В тази практика по въпроса кога могат да бъдат представени доказателства за сторените разноски от ответника по делото при оттегляне на иска по чл. 232 ГПК, се приема, че след като разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК не установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда, респективно да бъдат представени доказателства за извършването им, то ответникът може да стори това до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, а ако производството по делото е прекратено по искане на ищеца в хипотеза на оттегляне или отказ от иска преди провеждане на първото съдебно заседание по делото – и след постановяване на определението, с което производството е прекратено. Следователно не е от значение обстоятелството дали съдът е насрочил и провел открито съдебно заседание по делото, щом и след прекратяването на делото ответникът би могъл да представи доказателства за извършването на разноските. В този смисъл следва да се отговори и по основателността на искането за допускане на касационно обжалване на втория и третия поставени въпроси, които са идентични. Цитираните разрешения на практиката дават косвен отговор на тези въпроси в смисъл, че че съдът може да прекрати делото при оттегляне на иска и в открито съдебно заседание, независимо че молбата за оттегляне на иска е постъпила в съда преди датата, за която то е насрочено. Неизпълнението на задължението на страната да води добре делото си, като се яви на съдебно заседание по висящото гражданско дело не може да бъде извинителна причина за пропуска да се възрази срещу прекомерността на претендираните от насрещната страна разноски. В определение № 263 от 02.05.2011 г. по ч.гр.д. № 188/2011 г. на ВКС, IV г.о. по аналогичен на настоящия случай се приема, че присъждането на разноските е станало в открито съдебно заседание, за което страната е преценила, че не е нужно да изпраща представител и така е пропусната възможността да се направи искането по чл. 78, ал. 5 ГПК своевременно, поради което и искането, сторено с молба по реда на чл. 248 ГПК е преклудирано. В съответствие с изложените разрешения на практиката е постановено и въззивното съдебно определение, поради което касационно обжалване по поставените въпроси и на претендираните основания не следва да се допусне.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10856 от 14.05.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 5510/2018 г. по описа на Градски съд – София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: