О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 435
София, 29.12. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение в закрито заседание на 20 декември две хиляди и седма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 1700/2008 година.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от М. на п. срещу определение от 25.06.2008 г. по в. ч. гр. д. № 416/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба подадена от касатора срещу определения от 31.03.2008 г. по гр. д. № 31562/2007 г. на СРС, с които са оставени без уважение две процесуални исканията, направени от министерство на правосъдието.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният СГС е бил сезиран с частна жалба срещу определения, постановени в съдебно заседание проведено на 31.03.2008 г. по гр. д. № 31562/2007 г. на СРС. С които е оставено без уважение искането на МП за прекратяване производството по предявения иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 Закона за защита от дискриминация на основание чл. 95, ал. 1 ГПК (отм.) и друго искане за прекратяване на производството по делото и изпращането му за разглеждане от районен съд Стара З. на основание чл. 89, ал. 1 ГПК (отм.).
Съдът е намерил жалбата за недопустима, тъй като има за предмет, определения, които не преграждат развитието на делото и за които не е предвидено изрично в закона, че подлежат на обжалване.
Изводите на съда са направени при правилно прилагане на процесуалния закон.
Искът, въз основа на който е образувано гр. д. № . № 31562/2007 г. на СРС, е предявен при действието на ГПК (отм.), поради което и при спазване нормата на § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, въззивният съд е преценил допустимостта на частната жалба, с която е бил сезиран, съобразно разпоредбите на чл. 89, ал. 1 ГПК (отм.) и е направил обоснован извод, че то не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда развитието на делото и защото това изрично не е предвидено в закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване определението, с което е уважено възражението за местна подсъдност, поради това, че с изпращането на делото за разглеждане от друг съд, се преглажда възможността то да бъде разгледано от сезирания с исковата молба съд.
Определението на съда не е постановено на основание чл. 93, ал. 1 ГПК, с него не е уважено възражение за местна подсъдност, поради което не подлежи на обжалване.
С второ определение от същата дата съдът е оставил без уважение искането на касатора за прекратяване производството по предявения от М. Х. срещу МП иск с правно основание чл. 71, ал.1, т. 3 ЗЗоД, по съображения, че предметът на претенцията не е идентична с тази на иска по гр. д. № 284/2007 г. на Старозагорски районен съд, тъй като се претендира обезщетение за вреди, причинени в друг период от време. Това определение също не прегражда пътя на исковото производство, поради което не подлежи на обжалване. В случай, че е налице идентичност на спорното правоотношение по двете дела, то решението, постановено по по-късно заведеното ще е недопустимо.
Съобразно изложеното изводът на въззивния съд за недопустимост на частната въззивна жалба е направен при правилно прилагане на процесуалния закон, поради което не е налице основание за касирането му.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 25.06.2008 г. по в. ч. гр. д. № 416/2008 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: