1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 435
гр. София, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 875 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 2973 от 17.12.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 4117/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 3517/01.06.2018 г. по гр. д. № 1454/2018 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част Прокуратурата е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на Г. Л. К. сумата 8 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление, по което с влязла в сила присъда ищцата е оправдана. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Л. К. срещу касатора иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над присъдените 8000 лева до целия предявен размер от 30 000 лева.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с действително претърпените такива от лицето, че присъденото обезщетение е необосновано завишено, без да са съобразени всички обстоятелства по делото, в т.ч. липсата на трайни вредни последици за ищцата от воденото срещу нея наказателно производство и социално-икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроси, касаещи задължението на съда да извърши цялостна преценка на конкретните факти и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване; да приложи законовия критерий за справедливост само с оглед репариране на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение и при съобразяване на обществено-икономическите условия на живот и среден жизнен стандарт в страната. По тези въпроси се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика на ВС и ВКС –т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 от ППВС № 4/1968 г. и трайната практика на състави на ВКС, изразена в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения.
Ответницата по касационната жалба – Г. Л. К. – в срока по чл. 287 ГПК не е подала писмен отговор и не е взела становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че ищцата Г. К. е била привлечена като обвиняема, първоначално с постановление от 24.01.2011 г. за укриване на данъчни задължения в особено големи размери, а след това обвинението е било изменено и повдигнато за престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 1 вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 3 и б. „д“ НК, във вр. с чл. 26 НК – квалифицирана контрабанда в особено големи размери, извършена от ищцата при условията на продължавано престъпление по повод на и във връзка с осъществяваната от нея търговска дейност в качеството на едноличен собственик на капитала и управител на „ГАЛАС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, като на 05.07.2003 г. пренесла през границата на страната на територията на Република България обувки без знанието и разрешението на митническите власти, използвайки документи с невярно съдържание. С присъда, влязла в сила на 13.07.2016 г., Г. К. била призната за невиновна по повдигнатото обвинение и оправдана.
Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивната инстанция е приела, че в резултат на проведеното наказателно производство ищцата е претърпяла неимуществени вреди – била стресирана, отчаяна, изпитвала срам и неудобство пред близки, познати и съседи; притеснявала се от влошаване на здравословното състояние на майка си; несигурност и страх от евентуално осъждане, от загуба на доходите си; сънят й бил нарушен, изоставила външния си вид, ограничила контактите си, загубила желание да работи, изпаднала в депресивни настроения. За да счете, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата 8 000 лв., съдът е взел предвид продължителността на наказателното производство – 5 години и шест месеца; развитието на производството и в съдебна фаза на две инстанции; че обвинението е за тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, престъпление, за което се предвижда наказание от 5 г. до 15 г. лишаване от свобода и кумулативно глоба от 50 000 лв. до 200 000 лв.; личността на ищцата – към момента на привличането й като обвиняема, К. била на 48 години, с чисто съдебно минало и изградена добра репутация в обществото, която при стеклите се обстоятелства била компрометирана. Отчетено е обстоятелството, че във връзка с наказателното производство ищцата е била възпрепятствана да осъществява търговската си дейност по внос и износ на стоки, чрез която е осигурявала средствата си за живот. Отбелязан е и фактът, че наложената в хода на наказателното производство мярка за неотклонение е най-леката – „подписка“, като ищцата не е била изведена от обичайната си среда и не е търпяла ограничения на личната си свобода.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол. Поставените от касатора правни въпроси са релевантни, но същите не са разрешени от въззивния съд в противоречие на цитираната в изложението и задължителна за съобразяване съдебна практика. Многократно в тази практика е разяснявано, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, обстоятелствата, които обичайно следва да се съобразят, са данните за личността на увредения, начина му на живот, социалната среда, контактите, личния и социалния му живот, положението му в обществото, работата му; а когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия, следва да се прецени как наказателното преследване се е отразило върху възможностите му за професионални изяви, върху изградения авторитет и създаденото име на професионалист. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съгласно законовия критерий за справедливост, се определя според вида и тежестта на причинените психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените страдания и неудобства. Унификация и уравниловка при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди в различните случаи е невъзможна, от значение е създаденият от съдебната практика ориентир, относим към подобни случаи, икономическите показатели, стандарта на живот към датата на увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. В този смисъл, справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, а от процесуален аспект следва да се анализират и оценят в тяхната съвкупност всички относими обстоятелства и правнорелевантни факти.
Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Видно от съдържанието на въззивното решение, като инстанция по съществото на материалноправния спор, съдът е изложил мотиви относно наличието на всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во ЗОДОВ. Обсъдил е и е анализирал кои претендирани от ищцата вреди са произтекли от незаконното обвинение (т. е. налице е причинна връзка с незаконно упражнената процесуална принуда) и в какъв размер е справедливо да се обезщетят; както и по отношение на кои вреди липсва такава връзка и поради това не подлежат на обезщетяване. В този смисъл, обжалваното решение съответства на приетото в задължителната съдебна практика (ППВС № 4/1968 г., т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК) и в константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, включително цитираните от жалбоподателя. Поради това, поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява и касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2973 от 17.12.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 4117/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.