О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
гр. София, 30.08.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
изслуша докладваното от съдия Костова ч.т.д. № 917 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Е. В. Л.“ (Е.) – дружество надлежно учредено на Б. В. О. срещу определение №680 от 24.02.2017г. по в.ч.гр.д. № 714/2017г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 1092 от 17.01.2017г., постановено по т.д. № 28/2017 г. по описа на Софийски градски съд. С последното е върната на основание чл. 130 ГПК исковата молба на дружеството като недопустима, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяване на иск по чл. 124, ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на решение от 27.12.2016 г. на /фирма./.
Частният жалбоподател излага, че посочените в исковата молба дружества /между които са и страните по настоящото дело/ са в корпоративна структура, създадена със специална инвестиционна цел да служат като средство за инвестиция и контрол върху търговската дейност на „Българска телекомуникационна компания” (БТК) ЕАД. Поради тази причина същинските акционери в БТК не били притежатели на акции, издадени от учреденото в България БТК, а притежавали акции от дружества в Л.. С оглед опосредените акционерни права на Е. /ищеца/, дружеството се явява заинтересовано от функционирането, търговската дейност и добруването на БТК, тъй като се явявал краен бенефициер на печалбите от търговската дейност на БТК, в случай, че БТК разпредели дивидент от печалбите от дейността си. Твърди, че повдигнатият пред съда спор, отнасящ се до промени в управлението на [фирма], би могъл да има и имуществени измерения, тъй като лицата, които заемат длъжности в управлението, могат да допринесат както за благополучието, така и за финансовото влошаване на дружеството.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател твърди, че са налице основанията на чл.280, ал.1, т. 1 – т. 3 ГПК по следните правни въпроси: „Допустимо ли е лице, което има членствени (или други) права по отношение на търговско дружество, да оспорва дружествено решение на това търговско дружество?”
Частният жалбоподател твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 133/22.11.2011г.на ВКС по т.д. № 17/2011 г. на І т.о, решение № 299/09.01.2012г.на ВКС по гр.д. № 1331/2010 г. на ІІ г.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, САС е приел, че отсъства абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск за ищеца, а именно правен интерес. Посочено е, че съгласно разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение №1 от 6.12.2002 г. на ВКС по т.д. № 1/2002 г., ОСГК нищожността на решението на общото събрание, чиято компетентност при едноличните О. е предоставена на едноличния собственик на капитала /чл. 147, ал. 1 и ал. 2 ТЗ/, може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок. Активно легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членовете на дружеството, така и трети лица. Според съда, изложените в исковата молба обстоятелства, не обосновават правен интерес за ищеца от предявения установителен иск за прогласяване нищожност на решението от 27.12.2016г., взето от /фирма/, като едноличен собственик на капитала на [фирма], регистрирано в Република България. Ищецът не е съдружник в /фирма/, чието решение се оспорва, нито е трето лице, чието правно положение се засяга от оспорваното решение, и от предмета на решението, а именно избор на управител и определяне на начина на представляване на дружеството от управителите му. Ищецът не е съдружник в ответното дружество, решението на чийто орган се оспорва като нищожно, и съответно евентуално положителното решение по иска за отричане валидността на това решение не би могло да се отрази върху неговите права или задължения, като част от членствено правоотношение. И. от ищеца правен интерес от предявяване на установителния иск по чл.124 ГПК е икономически, а не правен, тъй като е свързан с инвестиционна цел, намерила реализация в създадена корпоративна структура.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение. По отношение на правния въпрос следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По правния въпрос: Допустимо ли е лице, което има членствени (или други) права по отношение на търговско дружество, да оспорва дружествено решение на това търговско дружество?
От представената от ищеца схема за структурата на корпоративната група на БТК ЕАД е видно, че 100 % от акциите на това дружество, регистрирано в Република България, се притежават от [фирма], със седалище и управление в [населено място]. Ищецът по иска не е притежава акции в БТК ЕАД. Не притежава и дружествени дялове във [фирма], дружеството, чието управление и представителство касае решението на едноличния собственик на капитала /фирма/ Следователно частният касатор с поставения въпрос: Допустимо ли е лице, което има членствени права, да оспорва дружествено решение на това търговско дружество? няма характеристиката на правен въпрос като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е обосновал липсата на правен интерес от установителния иск за прогласяване нищожност на атакуваното решение именно защото ищецът не притежава качеството на съдружник, обстоятелство което се признава в исковата молба.
По въпроса дали лице, което има „други права” по отношение на търговското дружество, да оспорва дружествено решение на това търговско дружество, разгледани от въззивния като участие в акционерна корпоративна структура с инвестиционна цел на БТК ЕАД, е въпрос по който се е произнесъл въззивният съд. По този въпрос обаче не са налице допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Съгласно дадените в т.2 на ТР №1/2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС разяснения е признато правото на трети лица да предявят иск за установяване на нищожност на решение на ОС, но ако установяват правен интерес. Правният интерес е винаги конкретен и се преценява с оглед на изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства. В случая съдът е преценил, че с оглед на предмета на атакуваното по съдебен ред решение на едноличния собственик на капитала /фирма/ – избор на нови управители на дружеството [фирма] и изведения интерес – получаването на дивиденти от дейността на БТК ЕАД, валидността на решението не би могло да се отрази пряко или опосредено върху правната сфера на ищеца.
Не налице поддържаното противоречие с решение №133 /22.11.2011г. по т.д. № 17/2011г. на ВКС, ТК което е постановено при обективно неидентични факти. Тъй като частният касатор се позовава на извадки от съдебното решение, при направената служебна справка се установи, че решението е постановено по иск по чл.26 ЗЗД, предявен от съдружник на дружеството, за прогласяване за нищожна ипотека, с която дружеството, в което ищецът притежава дружествени дялове, е обезпечило със свои недв. имоти чуждо задължение за кредит. Исковете по двете дела имат различен предмет, поради което е и различна преценката за правен интерес от предявяването им за ищеца. По цитираното дело е налице пряко засегнат материален интерес на съдружник с извършени конкретни разпоредителни действия с имущество на дружеството. Ищецът се позовава на решение № 299 /9.1.2012г. по гр.дело № 1331/2010г. на ІІ г.о. по критерия по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, което не е представено с частната касационна жалба. При направената служебна справка, се установи, че цитираното решение няма отношение към правния спор по настоящото дело. Предмет на спора по това дело е иск по чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за дарение на недвижим имот, по което страни са физически лица.
Жалбоподателят не представя съдебна практика, с която да обоснове допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Доколкото преценката за липсата на правен интерес за ищеца от предявения установителен иск е направена въз основа на изложените от ищеца факти, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК съгласно дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения. По правния въпрос дали допустим иск на трето на дружеството лице да предяви иск за прогласяване за нищожно решение на ОС има съдебна практика, обективирана в ТР №1/2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСГК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното определение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 680 от 24.02.2017г. по в.ч.гр.д. № 714/2017г. на Софийски апелативен съд, т.о. девети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: