3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 435
С., 05,06,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 4 юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 868 /2011 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. О.-Ст.З. против решение № 266/1.06.2011 г. по в.т.д. № 402/2011 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 3/7.07.2010 г. по т.д. № 177/2010 г. на СЗОС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на З. К., като ЕТ с фирма А.- С. сумите: 11 252.84 лв. възнаграждение по два договора за изработка от 17.08.2009 г., ведно със законната лихва, 3 375.94 лв. мораторни лихви, 713.47 лв. неустойка и 7 084.21 лв. разноски.
Ответникът ЕТ по касационната жалба е подал отговор на 2.08.2011 г., че не са налице основания за касационно обжалване и че същата е неоснователна, като претендира за разноски. Към отговора е приложен договор за правна защита по който е платено възнаграждение 2 600 лв.
На 21.05.2012 г. са постъпили писмени бележки /половин страница/ от адв. Ел.П. на ЕТ, че няма възможност да се яви в с.з. на 28.05.2012 г. и моли да се даде ход на делото, като поддържа отговора. Отново претендира за разноски въз основа на друг договор за правна защита по който е платено възнаграждение 1 000 лв. Тези бележки са ирелевантни, тъй като датата 28.05.2012 г. е за вътрешно насрочване на производството по чл.288 ГПК, което се провежда в закрито заседание, а не в открито, както се твърди в писмените бележки. Ответният по касация ЕТ не разграничава различните видове съдебни заседания по смисъла на чл.134 ГПК в които се провеждат различните производства по чл.288 и по чл.290 и сл. ГПК
В касационната жалба се поставят следните въпроси, които били решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК: 1. Следва ли да се приеме, че между страните има облигационни отношения единствено поради осчетоводяване на една фактура без оглед на останалите доказателства?, Налице ли е приемане на извършената работа по смисъла на чл.264 ЗЗД при ползуването на данъчен кредит от ответника?, Извършването на частични плащания по ф-ра може ли да замести двустранен акт за предаване и приемане на изработеното?, Следва ли възложителят да доказва липсата на изпълнение и приемане на работата, след като писмено е уговорено същото да завърши с писмен акт?
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправният или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение по реда на отменения ГПК, в което същият въпрос е разрешен по различен начин-т.3 ТР 1/2009 ОСГТК. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос. Не са представени, дори посочени, никакви влезли в сила решения.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното и непълно позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисълът на т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
По така поставените въпроси от касатора има обилна и непротиворечива задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК-решения по т.д. № 11/2009 на І т.о., № 675/2009 на ІІ т.о., № 593/2009 на ІІ т.о., № 991/2009 на ІІ т.о. и др., както и решения по т.д. № 535/2010 на ІІ т.о., № 822/2010 на ІІ т.о. и др.
Наличието на задължителна практика по т.1 изключва твърдяното в касационната жалба приложно поле по т.2 и 3.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК, но само по първия договор към отговора, но не и по втория към писмените бележки, които са неотносими към настоящата фаза на касационното производство, съгласно изложеното по-горе на стр.1 и 2.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 266/1.06.2011 г. по в.т.д. № 402/2011 г. на Пловдивски АС.
Осъжда М. О.-Ст.З. да заплати на З. К., като ЕТ с фирма А.-С. сумата 2 600 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: