1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
гр. София, 08.06.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1785 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника ЗАД [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт П. Д. срещу решение № 238 от 09.02.2014г. по т. дело № 4411/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение от 04.08.2014г. по т. дело № 423/2013г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-9 състав в частта, с която ЗАД [фирма] е оъдено да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 208, ал. 1 КЗ сумата 29 267,30 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по комбинирана застрахователна полица № 090303А459089/15.10.2009г. и добавък № 1/15.10.2009г. за застраховане на лек автомобил „БМВ“, модел „320 бензин“, година на производство 2006г., с рег. [рег.номер на МПС] , рама WBAVA71020VE25166, двигател № А681Н783, за настъпило на 29.01.2010г. застрахователно събитие „Кражба“ на застрахования лек автомобил, собственост на [фирма], по което е образувана щета № 10010030103588/2010г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на иска – 27.03.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 545,91 лв. – разноски за първоинстанционното производство и сумата 1 289,51 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложеното към касационната жалба изложение поддържа доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Предвиденото в застрахователния договор задължително условие за наличие на функционираща сигнално-охранителна система за покриване на рисковете по клауза „К“ от Общите условия на застраховка „Каско“ или риска „Кражба“ спада ли към договорните задължения, неизпълнението на които е съществено с оглед интереса на застрахователя, по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ?“
Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът поддържа противоречие с решение по гр. д. № 16881/2011г. на СГС, 1 ГО, 1 състав, решение по гр. д. № 2090/2013г. на САС, 7 състав, определение № 618/2014г. на ВКС, ТК, 2 т. о., решение по гр. д. № 41619/2011г., 76 състав, решение по гр. д. № 11201/2012г. на СГС, 2 а състав. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е аргументирано с обстоятелството, че различната интерпретация и тълкуване на разпоредбата на чл. 211, т. 2 КЗ и на текстовете от Общите условия по застраховка „Каско“ налагат създаването на съдебна практика, която не е съобразена с духа и смисъла на закона, както и с обществените условия.
Ответникът [фирма] /с предишно наименование [фирма]/, [населено място] – ищец в първоинстанционното производство чрез процесуален представител юрисконсулт С. Д. оспорва касационната жалба и релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по делото е доказано наличието на алармена система на процесния лек автомобил, както и поради това, че застрахователят не е поставил на застрахования писмено въпрос относно това дали процесният лек автомобил разполага с аларма преди сключването на договора за застраховка, поради което липсата или наличието на алармена система не може да се квалифицира за съществено за застрахователя обстоятелство по чл. 188, ал. 2 КЗ. Ответникът по касационната жалба поддържа, че приложените от касатора решения са неотносими към настоящия случай, както и че е формирана постоянна практика на ВКС, съгласно която не всяко неизпълнение на договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, застраховка „Пълно Автокаско“ и „Злополука“ на процесния лек автомобил „БМВ“, модел „320 бензин“ с комбинирана застрахователна полица № 090303А45908/15.10.2009г. и добавък № 1/15.10.2009г., период на застрахователно покритие от 19.10.2009г. до 18.10.2010г., настъпило по време на действие на застрахователния договор застрахователно събитие, покрито от застрахователния договор – кражба на процесния лек автомобил на 29.01.2010г., произтекли от застрахователния риск имуществени вреди за застрахования, платена първа застрахователна премия.
Възражението на ответника по иска за неуведомяване на застрахователя в срок е прието за неоснователно по аргументи, че клаузата на т. 58.2.1 от Общите условия, с която е предвидено, че при застрахователно събитие по рисковете Кражба, Грабеж, Експлозия и Пожар застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя на посочен в застрахователната полица денонощен дежурен телефон /включително в неработни дни/ в срок до два часа от узнаването за настъпилото събитие, противоречи на чл. 206, ал. 2 КЗ, съгласно която разпоредба при застраховки срещу рисковете от кражба или грабеж срокът за уведомяване по договора не може да бъде по-кратък от 24 часа от узнаването. Изложени са и съображения, че клаузата на т. 58.2.2. от Общите условия е съобразена с нормата на чл. 206, ал. 2 КЗ и е изцяло спазена, тъй като узнаването за настъпилото застрахователно събитие е станало на 29.01.2010г. /петък/, 24-часовият срок за уведомяване на застрахователя е изтекъл на 30.01.2010г. /събота/ – неработен ден, поради което съгласно Общите условия срокът изтича на първия следващ работен ден – 01.02.2010г., когато застрахователят е бил уведомен с отправяне на изрично писмено изявление.
Възражението на ответника, че не дължи плащане на застрахователно обезщетение поради наличието на изключен риск съгласно т. 38.1. и т. 15.28.4 от раздел IV от Общите условия, тъй като застрахованото МПС не е било оборудвано с допълнително монтирана и изправна сигнално-охранителна техника с дистанционно управление на режима на работа, както и светлинна и звукова сигнализация, също е прието за неоснователно. Въззивният съд въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза, протокол за маркировка на процесния автомобил №[ЕИК] от 16.10.2009г., протокол № [ЕГН] от 19.10.2007г. и приемо-предавателния протокол от 01.02.2010г. е установил, че процесният автомобил не е бил оборудван с фабрична алармена система, но е бил снабден с аларма, отговаряща на изискванията на т. 38.1 от ОУ. Алармената система е била действаща, вероятно поставена допълнително, имало е ключ за нея съобразно протокола от 01.02.2010г. /контактен ключ с дистанционно за аларма/, маркировачът [фирма] е проверил действието й и ако същата не е действала със звуков и светлинен сигнал, той не би подпечатал полицата.
Решаващият съдебен състав е констатирал, че след настъпване на застрахователното събитие на застрахователя са предадени всички посочени в чл. 59 от Общите условия и поискани от застрахователя документи за установяване на застрахователното събитие и размера на настъпилите от него вреди.
Неоснователността на възражението за недължимост на застрахователно обезщетение поради наличие на съществено разминаване между твърдяното от страна на заявителя време на настъпване на събитието и установеното от експертите, т. е. поради наличието на изключен риск по раздел IV „Изключени рискове“, т. 15.10, доколкото пред застрахователя са обявени недостоверни данни, които са целели заблуда на застрахователя, както за застрахованото МПС, така и за застрахователното събитие, е аргументирана с обстоятелството, че не е установено противоречие между заявлението и обясненията на В. В. – в заявлението е посочено, че кражбата е констатирана на 29.01.2010г., а в обяснениято се пояснява, че колата е паркирана на 28.01.2010г. около 22-23 часа. Въззивният съд е изложил и съображения, че информацията, която показват приборите на арматурното табло относно месец, дата и час могат да бъдат манипулирани, т. е. да се променят ръчно от водача, като след такава манипулация, при последващо обновяване на информацията в ключа, след разчитане, информацията е такава, каквато е зададена. Пробегът може да бъде различен от реалния, ако ключът не е използван или е бил използван за по-малко от един цикъл на опресняване; при записана невярна информация относно дата и час върху чипа на ключа ще се запише тази информация; ако колата бъде отключена без да бъде стартирана и ако бъде отворена само врата или багажник и в последствие бъде заключена, това обстоятелство няма да бъде регистрирано в чипа на ключа.
Относно размера на застрахователното обезщетение въззивната инстанция е възприела заключението на съдебната автотехническа експертиза, установеното с него надзастраховане и определената с него действителна пазарна стойност на лекия автомобил към датата на настъпване на ПТП в размер 30 899 лв. Според решаващия съдебен състав от посочената сума не следва да се приспада сумата 1 884,36 лв., представляваща стойност на наличните към момента на сключването на застрахователната полица повреди, тъй като застрахователната стойност на лекия автомобил е определена при сключване на застрахователната полица именно след приспадане на паричната равностойност на тези повреди, застрахователят е бил уведомен за тях и ги е калкулирал при преценка на застрахования риск.
Възражението на ответника, че така определената стойност следва да бъде намалена със стойността на неплатените разсрочени втора, трета и четвърта вноски от дължимата застрахователна премия в размер на 1 631,70 лв., е прието за основателно с оглед на безспорно установения факт на непогасяване на тази част от текущата премия и наличието на законовите предпоставки за прихващане, поради което е направен извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ за сумата 29 267,30 лв.
Неоснователността на възражението за изтекла давност съгласно чл. 197 КЗ е аргументирана с датата на настъпване на застрахователното събитие – 28.01.2010г. или 29.01.2010г., когато противозаконно е отнет процесният автомобил, и с датата на подаване на исковата молба – 24.01.2013г., т. е. в предвидения в чл. 197 КЗ тригодишен давностен срок.
Поради неоснователността на релевираните от ответника възражения въззивният съд е направил извод, че не са налице основанията по чл. 211 КЗ застрахователят да откаже плащане на обезщетение – застрахователят не е доказал неизпълнение от ищеца на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор – т. 2 на същата разпоредба.
За да направи извод за основателност на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 8 428,78 лв., въззивният съд е съобразил, че отказът на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение е с изх. № 100-1120 от 08.04.2010г., получен е от ищеца на 12.04.2010г., от която дата са били налице условията за плащане, изтекъл е и срокът по чл. 208, ал. 1 КЗ, ответникът е изпаднал в забава и исковата молба е депозирана на 24.01.2013г. в СГС, преди изтичане на тригодишния давностен срок на вземането за мораторна лихва /12.04.2013г./.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос е релевантен, тъй като е от значение за изхода на спора и е обусловил правните доводи на въззивния съд. По този въпрос не е изпълнена втората предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – не са налице твърдените основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Позоваването на противоречиво разрешаване на релевантния правен въпрос в цитираните и приложени от касатора решение от 21.02.2013г. по гр. д. № 16881/2011г. на СГС, I ГО, 1 състав, решение по гр. д. № 2090/2013г. на САС, 7 състав, определение № 618/04.11.2014г. по т. д. № 947/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение от 22.05.2012г. по гр. д. № 41619/2011г. на СРС, 76 състав и решение от 17.07.2013г. по гр. д. № 11201/2012г. на СГС, ВО, II-А състав е неоснователно, тъй като в различните съдебни актове е установена различна фактическа обстановка: в решение от 21.02.2013г. по гр. д. № 16881/2011г. на СГС, I ГО, 1 състав, потвърдено с решение № 1688/02.08.2013г. по гр. д. № 2090/2013г. на САС, 7 състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 618/04.11.2014г. по т. д. № 947/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. е установено, че автомобилът не е оборудван фабрично с алармено-охранителна система, нито е монтирана допълнителна алармена система; в решение от 22.05.2012г. по гр. д. № 41619/2011г. на СРС, 76 състав, потвърдено с решение от 17.07.2013г. по в. гр. д. № 11201/2012г. на СГС, ВО, II-А състав, за което не са налице данни дали е влязло в сила, е прието, че към момента на сключване на застрахователния договор и към момента на кражбата автомобилът е имал действаща алармена система.
Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По релевантния правен въпрос е формирана постоянна практика на ВКС, съгласно която в случаите, предвидени в чл. 211, т. 2 КЗ, когато застрахованият бездейства по отношение на задълженията, установени със закон или конкретни договорни клаузи, когато неизпълнението му е виновно и е в пряка причинна връзка със съществено увеличаване на риска от настъпване на застрахователното събитие или е довело до настъпване на застрахователното събитие, както и когато обосновано може да се приеме, че при изпълнение на задълженията на застрахования застрахователното събитие не би настъпило, констатираното неизпълнение следва да се преценява като „значително с оглед интереса на застрахователя”. При наличие на някоя от посочените хипотези възниква потестативното право на застрахователя да откаже да плати застрахователното обезщетение при имущественото застраховане.
Налице е постоянна практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 173/22.11.2013г. по т. д. № № 727/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 213/215 от 29.01.2016г. по т. д. № 3307/2014г. на ВКС, ТК, І т. о., съгласно която застрахователят по имуществена застраховка няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор; необезопасяването на превозното средство с алармена система и имобилайзер е обективен факт, съществувал още при сключване на договора и известен на застрахователя, и не може да бъде подведен под нормата на чл. 211, т. 2 КЗ. В настоящия случай въззивният съд въз основа на събраните и обсъдени в тяхната взаимна връзка доказателства е приел, че процесният автомобил е снабден с аларма, отговаряща на изискванията на т. 38.1 от ОУ, алармената система е била действаща, имало е контактен ключ с дистанционно и алармата е действала със звуков и светлинен сигнал, поради което е направил извод, че не са налице основанията по чл. 211 КЗ застрахователят да откаже плащане на обезщетение. Доколко установената от въззивния съд фактическа обстановка съответства на представените доказателства и дали при тяхното обсъждане са приложени правило правилата на логическото мислене, е въпрос, свързан с правилността /обосноваността/ на въззивния съдебен акт.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че при липса на твърдените основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 238 от 09.02.2014г. по т. дело № 4411/2014г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.