О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
София, 09.10.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2267 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищеца Л. Б. А. против Определение № 17097 от 11.07.2019г. по ч.гр.д.№ 8781/2019г. на СГС, ТО, с което е потвърдено определението от 02.03.2019г. на СРС, 118 състав за връщане, на основание чл.130 ГПК на исковата молба, предмет на гр.д. № 22251/2018г. на СРС.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на въззивната инстанция и на потвърденото с него първоинстанционно определение. Твърдението е, че ищецът е солидарен длъжник – поръчител, който не е бил страна в заповедното производство и не е обвързан от крайния акт – влязла в сила заповед за изпълнение и от стабилитета на заповедта, поради което не е обвързан „от преклузиите и основанията по чл.424 и чл.439 ГПК”. Поддържа се, че след като срещу него е образувано изпълнително производство въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, той разполага с установителния иск по чл.124,ал.1 ГПК, за да установи несъществуването на вземането по изпълнителния титул.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на частното касационно обжалване по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съгласно чл.12 и чл.235 ГПК при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл.последно ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че производството по гр.д. № 22251/2018г. на СРС, 118 състав, е образувано по искова молба на ищеца срещу „Юробанк”АД, основана на твърдението, че не дължи вземане по издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, тъй като към момента на подаване на заявлението не е изтекъл преклузивният срок по чл.147 ЗЗД за ангажиране на отговорността му на поръчител.
Съставът на СГС е споделил изводите на първоинстанционния съд, че правната квалификация на иска е чл.424 ГПК. Обосновал е, че този иск може да се основе само на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства, но наведените от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства не са нови. За правилни са счетени изводите на първоинстанционния съд, че исковата молба не съдържа твърдения за наличие на обстоятелства или нови писмени доказателства, възникнали след изтичането на срока за подаване на възражение по чл.414 ГПК и че доводът на ищеца, че срокът за ангажиране на отговорността му на поръчител по договора за банков кредит е изтекъл, е могъл да бъде релевиран в този срок, а след изтичането му – е преклудиран.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване пряко произтича от неформулирането от частния касационен жалбоподател на въпрос с правна характеристика, съобразно критериите, посочени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният в изложението въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, което не е основание за допускане до факултативния касационен контрол. Неправилността е касационно основание, но не и обща предпоставка за допускане на обжалването. В изложението дори не са посочени кои доводи, възражения и „доказателства” не са обсъдени. На етапа на проверката на допустимостта на иска – чл.130 ГПК съдът преценява наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и заявения петитум. В този смисъл изводите на съдилищата, че допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл.424 ГПК е обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за съществуването на факти, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед за изпълнение и ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането, са изцяло в синхрон с т.16 на ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС.
Правен въпрос относим към заявената в частната касационна жалба теза, че е предявен иск по чл.124, ал.1 ГПК и такъв иск е допустим не е поставен.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І. т.о. О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 17097 от 11.07.2019г. по ч.гр.д.№ 8781/2019г. на СГС, ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: