ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№435
София, 28.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1616/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. у. гр. С., Б. „Студентски общежития и столове и социално – битово обслужване на студентите” против въззивното решение на Софийски градски съд от 29.05.2009 год. по гр. д. № 2488/2007 год., с което е оставено в сила решение от 23.05.2004 год. по гр. д. № 6471/2003 год. на Софийския районен съд, с което М. у. София е осъден да заплати на едноличен търговец З. С. Хаджийски с фирма „З. Хаджийски” гр. С. на основание чл. 59 ЗЗД сумата 6826,16 лв. обща стойност на извършени през м. февруари – м. април 2001 год. подобрения в обект, находящ се в гр. С., Студентски град, бл. 11 – ниско тяло, състоящ се от две помещения с обособен вътрешен двор с площ 82,10 кв. м, със законна лихва, считано от 18.04.2003 год., като на същото основание въззивният осъдил М. у. София да заплати още 37,39 лв. със законна лихва от 18.04.2003 год. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. д. № 968/94 год. на ВС по приложението на чл. 9 ЗЗД, по гр. д. № 1161/76г. на ВС по приложението на чл. 59 ЗЗД и по гр. д. № 390/95г. на ВС по приложението на чл. 2 ГПК (отм.) по материалноправен въпрос, който не е посочен и по процесуалноправен въпрос – когато отношенията между страните са уредени с договор, допустим ли е иск по чл. 59 ЗЗД.
Ответникът едноличен търговец З. С. Хаджийски в писмен отговор на касационната жалба излага съображения по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 59 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска на предявеното основание, съдът приел от фактическа страна, че в края на 2000 год. М. у. (МУ) София – Б. „СОССБОС” обявил конкурс за отдаване под наем на свободни нежилищни помещения, в който ищецът заявил участие и предложил оферта. На 30.01.2001 год. между страните бил подписан протокол и на ищеца били предадени две помещения с обща площ 82,10 кв. м на посочения по-горе адрес, с опис на намиращите се в обекта движими вещи. Ищецът предприел ремонт на помещенията по направената от него оферта, за реализирането на който на 15.02.2001 г. сключил договор със строителна фирма, на която възложил извършването на СМР на обект: Кафе-клуб, Студентски град, бл. 11 – ниско тяло. Приключването на извършената работа и заплащането били отразени в два протокола образец 19 от 18.04.2001 год. и 20.04.2001 год. На 05.05.2001 год. представители на МУ спрели електрозахранването на обекта и на 07.05.2001 год. сменили бравите на помещението, с което недопуснали ищеца до обекта. При тези фактически обстоятелства, от правна страна съдът приел, че ищецът се явява държател на процесните помещения (между страните са започнали преговори по повод обявения конкурс, които не са приключили с финален акт за възлагане на обекта), в които е извършил подобрения. С отстраняването на ищеца от обекта, ответникът се е обогатил със стойността им за сметка обедняването на другата страна, поради което на основание чл. 59 ЗЗД дължи да върне на обеднелия, това с което се е обогатил, остойностено със заключение на съдебно-техническа експертиза.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е извел материалноправен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика, поради което искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по такъв въпрос е неоснователно и не може да бъде уважено.
Поставеният процесуалноправен въпрос за субсидиарния характер на чл. 59 ЗЗД се поддържа от жалбоподателя с твърдение, че между страните имало сключен договор за наем с дата 20.04.2000 г. Въпросът не обуславя изхода на делото, относно поставената правната квалификация на заявеното спорно материално право и не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отношенията между страните по предявения иск не са регулирани от договора за наем, който въобще не е обсъждан в настоящето производство. Претенцията на ищеца по делото е изведена от обявен конкурс за наемане на нежилищни помещения, в който ищецът е участвал, и по повод на който е предприел СМР, чието заплащане претендира, тъй като е бил отстранен от обекта, след извършване на подобренията, без да е подписан договор между страните. Ремонтните дейности не са били предприети в изпълнение на договор за наем, а на обявен конкурс, който не е приключил в полза на ищеца, затова техните отношения следва да бъдат уредени на основание неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД. Договорът за наем е бил предмет на обсъждане по други дела между страните с ищец Медицинския у. по чл. 232 ЗЗД.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставения процесуалноправен въпрос не е от значение за изхода на делото и не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика за субсидиарния характер на чл. 59 ЗЗД – Постановление № 1/28.05.1979г. на Пленума ВС, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.05.2009 год. по гр. д. № 2488/2007 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ