О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
гр.София, 20.05.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1890 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Н., Д. Л. Д., П. Л. Д., М. Д. П. и В. Д. К. срещу решение № 1* от 23.07.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 868 от 2009 г., с което е оставено в сила решение № 479 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 7* от 2007 г. на Варненския районен съд за отхвърляне като неоснователен на предявения от касаторите срещу С. И. Е. и Е. М. Е. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., кв.”В”, м.”В”, представляващ имот с пл. № 125 по КП на местността с площ от 985 кв.м. и при граници: имот с пл. № 1* път, имот с пл. № 1* имот с пл. № 1* имот с пл. № 749 и имот с пл. № 123.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на решение от 03.02.2009 г. по гр.д. № 2* от 2007 г. на СГС. Освен това, касаторите считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Чия е доказателстветата тежест да установи твърдяни положителни факти, от които страната черпи благоприятни за себе си правни последици по аргумент от чл.127, ал.1 от ГПК /отм./, 2. За приложението на нормата на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ в случай на недоказана идентичност между имота-предмет на замяната и имота–предмет на разпоредителната сделка.
Ответниците по жалбата С. И. Е. и Е. М. Е. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Не е налице противоречие между посоченото от касаторите решение на СГС и обжалваното решение. В решението на СГС е прието, че констативният нотариален акт се ползва с официална доказателствена сила относно факта, че посочените в него документи действително са били представени пред нотариуса и съответно че са съществували към този момент, но не доказва, че тези документи действително легитимират молителите като собственици. В обжалваното решение съдът не се е произнасял изрично по този въпрос, но по същество е приел същото- че процесният имот е бил заменен с протокол на ТПС комисия, като е основал извода си за наличие на такъв протокол на издадения констативен нотариален акт № 130 от 26.10.1963 г., в който изрично е записано, че такъв протокол е представен пред нотариуса, както и на представеното от ответниците опис-сведение от 10.02.1960 г. на полските имоти на нечленовете на ТКЗС, които са били заменени, в което изрично е било записано, че имотът на праводателя на ответниците Й се заменя с имота на наследодателя на ищците Д. Н. в м.”В”. Независимо от горното, посоченото решение на СГС не може да обуслови допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като няма данни това решение да е влязло в сила, а само влезлите в сила актове на съдилищата представляват съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно тази разпоредба, касационното обжалване на въззивно решение се допуска, когато произнасянето на ВКС по даден правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Според приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е непълна, противоречива или неясна, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тази норма или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма.
В случая, в изложението на касаторите по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК не е обосновано в какво се изразява неяснотата или непълнотата на посочените правни норми- чл.127 от ГПК /отм./ и чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Според настоящия състав на ВКС, такава неяснота не съществува, а и по приложението на тези правни норми има многобройна и изчерпателна практика на ВКС, която не се нуждае от корегиране.
Посоченото в изложението процесуално нарушение на съда /назначаване на вещо лице, което според касаторите нямало необходимите специални знания за изпълнение на поставената му задача/ е основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Поради всичко гореизложено следва да се приеме, че не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК и касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на М. Д. Н., Д. Л. Д., П. Л. Д., М. Д. П. и В. Д. К. срещу решение № 1* от 23.07.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 868 от 2009 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.