О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
гр.София, 21.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на петнадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 615/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на „В” ЕО. гр. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 24/ 11.01.2010 г. по гр.д. № 811/ 2008 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Софийски градски съд по гр.д. № 423/ 2005 г. с което по искове на “И” О. , гр. С. против „В” ЕО. са обявени за окончателни сключените между касатора (като продавач) и ЕТ “Д” (като купувач) предварителни договори за продажба на недвижими имоти от 26.06.2000 г. и от 15.06.2001 г.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е разрешил неправилно материалноправните въпроси за това, значително ли е неизпълнение на договор за продажба, по който неплатената част от продажната цена е повече от 10 %; какъв е критерият за безполезност на изпълнението по смисъла на чл.87 ал.2 от ЗЗД, в частност може ли да е такъв критерий забавата за плащане съчетана с поевтивяне на валутата, в която цената е договорена и когато има съществено неизпълнение на договорни задължения; от значение ли е за съществеността на неизпълнението броя на неизпълнените вноски, когато задължението е уговорено на равни месечни падежи. Според касатора отговорът на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен според него въззивният съд, отговаряйки отрицателно на така формулираните въпроси, постановил решението си в противоречие с практиката, обективирана в решение № 532/ 05.07.1996 г. по гр.д. № 47/ 1996 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение № 737/ 18.11.2004 г. по гр.д. № 100/ 2004 г. на ІІ г.о. на ВКС. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация “И” О. оспорва жалбата. Според него няма основания за допускане на обжалването, тъй като въззивният съд не е давал в решението си отговор на въпросите, формулирани от касатора. Счита, че сочените в изложението решения на ВКС не са постановени при различни правни изводи от обжалваното решение и поддържа, че отговорите на твърдяните материалноправни въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Повдигнатите от касатора въпроси не се разрешават от съдилищата противоречиво. Не може да се почерпи аргумент за обратното от цитираното в изложението решение № 532/ 05.07.1996 г. по гр.д. № 47/ 1996 г. на ІІ г.о. В него е третиран случай, при който се касае за пълно неизпълнение на задължение за заплащане на цена по съдена спогодба, което е продължило повече от една година. Тази фактическа обстановка е различна от установената в процесната хипотеза, при която задължението за плащане на продажната цена не е уговорено еднократно, а на месечни вноски. При това в процесния случай няма пълно неизпълнение, а само частично такова, и то в съотношение по-малко от 50 %. Поради това не може да се приеме, че обжалваното решение и решението по гр.д. № 47/ 1996 г. на ВКС си противоречат.
Няма такова противоречие и с решение № 737/ 18.11.2004 г. по гр.д. № 100/ 2004 г. на ІІ г.о. Това решение не е представено от касатора изцяло, но доколкото може да се съди от приложената кратка извадка от три изречения, в него е разглеждана хипотеза на неизпълнение на непарично задължение. В процесният случай съдът е разгледал последиците от неизпълнение на парични задължения, поради което не може да се търси противоречие между обжалваният съдебен акт и този на ВКС по гр.д. № 100/ 2004 г.
Освен че по повдигнатите въпроси няма противоречива съдебна практика, материалният закон не е непълен, неясен или противоречив за да имат отговорите по тях значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Значително ли е неизпълнението на един договор е въпрос на преценка за всеки отделен случай, а освен това в конкретния казус отговорът на този въпрос е без съществено значение, тъй като основното съображение на въззивния съд за уважаване на иска не е разпоредбата на чл.87 ал.4 от ЗЗД, а тази на чл.87 ал.2 от ЗЗД.
Кога е налице безполезност на изпълнението по смисъла на чл.87 ал.2 от ЗЗД е изяснено в теорията и при прилагането на разпоредбата не е формирана противоречива практика. Изпълнението на парично задължение не може да е безполезно, тъй като то има всякога икономическо значение. Обезценката на валутата, в която изпълнението е договорено, не го прави безполезно по смисъла на чл.87 ал.2 от ЗЗД и може да е основание за разваляне на договора само при условията на чл.87 ал.1 от ЗЗД – т.е. едва след отправяне на покана за изпълнение с даден подходящ срок, в който това да бъде сторено. За този извод няма значение дали паричното задължение е уговорено като платимо еднократно или на вноски. Във всеки случай кредиторът може да поиска изпълнението веднага след изпадане на длъжника в забава и едва ако след тази покана не последва реално плащане, да пристъпи към разваляне на договора. Парите обаче, обезценени или не, винаги имат стойност и получаването им не може да се счита за безполезно, освен в хипотези на драстична хиперинфлация.
Предвид изложеното съдът не намира основания за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода от спора ответникът по касация има право на разноските в производството по чл.288 от ГПК. Той обаче не е представил доказателства за направени разходи и не е поискал присъждане на такива, поради което по отговорността за разноски произнасяне не може да има.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 24/ 11.01.2010 г. по гр.д. № 811/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: