О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр.София, 11.06.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 386 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 09.03.2012г. по гр.д.№ 546/ 2012г., с което АС София, като е потвърдил разпореждане от 11.01.2012г. по гр.д.№ 14 699/2011г. на ГС София, е върнал исковата молба на В. Г. В..
Жалбоподателката – В. Г. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното определение е съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, които е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата й молба.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд е установил, че И. Л., действаща като майка и законен представител на малолетния В. К., е предявила иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу В. В. – частен жалбоподател в настоящето проицводство, за връщането на сумата от 126560,47евро, с която последната се обогатила незаконно за сметка на обедняването на малолетното дете, както и че ответницата по този иск В. В. с молба вх. № 117 288 от 20.12.2011 г. предявила срещу малолетния В. К., чрез неговата майка и законен представител И. Л., инцидентен установителен иск, с който е сезирала съда с искане да постанови решение, с което да приеме за установено, че И. Л. укрива в “ущърб” на малолетния си син В. К. единият оригинал на саморъчно завещание от 27.03.2009 г., написано от В. С. К..
В обжалваното определение въззивният съд е възприел изводите на първоинстанциянния съд, изложени в разпореждането му за връщане на молбата на В. В., за това че законодателят допуска установяването на факти с правно значение само по изключение – в изрично предвидени случаи, като сочи фактите, които могат да се установяват посредством предявяването на установителен иск, поради което предявяването на установителен иск за факт, за който законодателят не е регламентирал правната възможност да бъде установен в самостоятелен процес, е процесуално недопустимо. Прието е, че същността на инцидентния установителен иск е достатъчно ясно обяснена в теорията и съдебната практика като иск, който се предявява допълнително по висящия процес от която и да било от страните, за да се установи съществуването или несъществуването на правоотношение, което е преюдициално спрямо спорното право, предмет на първоначалния или насрещния иск. Изложени са съображения, за това, че в конкретния случай предмет на предявения инцидентен установителен иск не е такова правоотношение, а установяването на един факт – укриване на частен документ /саморъчно завещание/ с користна цел, а законов текст, който да предвижда установяването на факти от подобно естество няма, поради което е потвърдил разпореждането за връщане на исковата молба по инцидентния установителен иск.
Като е обжалвала определението на въззивния съд жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, е приложила изложение с оглед допустимост за разглеждане на частната й жалба от ВКС, в което поддържа, че процесуалният въпрос, който е от значение за точното приложение на процесуалния закон и за развитието на правото, е за това какви са процесуалните предпоставки, обуславящи допустимостта на иск по чл.124, ал.4, пр.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че в случая е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателката не твърди, че липсва съдебна практика по поставения за разглеждане от нея въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. По него има трайно установена практика, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 14.04.2011г. по гр.д.№1067/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС, която е съобразена от въззивния съд и според която всеки факт, релевантен за гражданско правоотношение, може да бъде установен по повод на делото относно това правоотношение, но не и в самостоятелно производство по реда на чл.124, ал.4, пр.2 ГПК, при условие, че това не е предвидено изрично в закон. В случая, в съотвествие с тази практика е прието е, че не е предвидена в закон възможността за предявяване на самостоятелен иск за установяване на факта на укриване в “ущърб” на малолетен на оригинал на саморъчно завещание. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по изложения процесуалноправен въпрос има трайно установена съдена практика и не се касае до въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение от 09.03.2012г. по гр.д.№ 546/ 2012г., на АС София, по жалба на В. Г. В., на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: