2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр. София, 16.05.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 902 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1770/27.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 2121/2017 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е уважен отрицателния установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Съдът е приел, че към датата на извършване процесната проверка на СТИ на ищеца, принципно съществува законово основание ответното дружество да извърши едностранна корекция на количеството начислена ел. енергия на потребителя при неизправно СТИ или при грешка в началните данни, но е приел, че не е доказана законосъобразността на самата корекционна процедура, съгласно изискванията на ПИКЕЕ, имащи характер на нормативен акт. В тази насока е прието от състава на въззивния съд, че не е констатирана грешка при отчитането, а е замерено натрупано количество ел.енергия в скрит регистър, така и от СТЕ е приел за установено, че не са налице основанията на чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, за извършване на корекция на сметка поради липсата на СТИ или грешка при измерването на СТИ, тъй като се установява, че не е налице грешка в измерването, а е налице замерване, т.е. отчитане на натрупано количество електроенергия от СТИ, макар и по регистър 1.8.3. и 1.8.4 /който не се визуализират на дисплея на СТЕ/. От правна страна е прието, че ПИКЕЕ имат характеристиката на подзаконов нормативен акт, задължителен за страните. Посочено е, че за да бъде приложима корекционната процедура, установена в тях, е необходимо или да липсва СТИ или при метрологична проверка да се установи, че СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В случая съдът е приел за установено, че СТИ не липсва, а от съдържанието на КП не се установява във вътрешността на електромера да е осъществяван достъп или да има повреда, като същият съответства на метрологичните характеристики, отговаря на техническите изисквания, отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергия. Служителите, извършващи проверката, според удостовереното в цитирания протокол, също не са установили неправомерна намеса във вътрешността на електромера или в схемата на свързване. Посочено е само, че са отчетени показания по всички 4 тарифи. Съдът е приел, че е в тежест на въззивното дружество да установи способът, чрез който количеството електроенергия е отчетено от регистър 1.8.4 на електромера, като не е устатновено и, че посоченото в цитирания регистър количество електроенергия е реално доставено на, и съответно потребено от абоната. Съдът е приел, че в конкретния случай не е извършена корекция по чл. 48, ал. 1, т. 1а от ПИКЕЕ, тъй като е извършено прочитане на тарифните регистри на СТИ и по специално на регистър 1.8.3 и 1.8.4. Не са констатирани данни за техническа неизправност в процесния електромер, схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа не е променена и не е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия.
Прието е, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ също не може да намери приложение, тъй като не се установи да е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за нея. Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му е параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани месечните такси на ищеца. Посочено е, че въззивникът не навежда твърдения, нито представя доказателства за причините поради които при данни за битов абонат и без заявление от него, електромерът му изобщо е отчитал показания за върхова енергия по трета тарифа, приложима само за стопански потребители, като е приел, че от приложените по делото доказателства не се установява наличието на предпоставките, даващи възможност на ответното дружеството да упражни правомощия за извършване на едностранна корекция съобразно правилата на разпоредбите на чл. 48, чл. 49 и чл. 50 ПИКЕЕ, поради което неприложими се явяват и нормите на чл. 47 и чл. 51 ПИКЕЕ, които имат процесуален характер и визират условията за реализиране на корекционната процедура.
В изложението на касационните основания се сочи правен въпрос, разрешен според касатора при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване.
Сочения правен въпрос е, налице ли е право на оператора да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл.50 ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията на СТИ, в частност на тарифната му схема, е възникнало несъответствие между данните за параметрите, водещо до неотчитане на част от потребената електрическа енергия. Твърди се, че съдът се е произнесъл по този правен въпрос в противоречие с възприетотос практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се посочва решение № 21/01.03.2017 г. по гр.д.№ 50417/2016 г. на І гр.отд. на ВКС.
С цитираното решение е прието, че според Закона за енергетиката източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът. Касае се за договор за продажба /доставка/ и макар той да има специфичен предмет, в Закона за енергетиката липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока – чл. 183 ЗЗД. Напротив, в чл. 123 ЗЕ е въведена санкция – временно преустановяване на снабдяването на крайните клиенти, когато не е изпълнено задължението за заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. От правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Въпреки липсата на изрична уредба на това задължение преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 на ЗЕ и преди приемането на чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 г., то следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. Аргумент в подкрепа на същия извод е наличието на изрична уредба в ПИКЕЕ от 2004 г. и 2007 г. на възможността да се извършва корекция на сметките за минал период от време в сходна хипотеза на грешно отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство. Аргумент е и принципното разбиране на ВКС в разгледаните решения за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената електрическа енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса в СТИ, но доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между заплатеното и действително дължимото.
Видно от горното, възприетото от ВКС с цитираното решение касае случаите, в които е установена грешно отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство, оттам и липса на отчетена доставена енергия, респ. незаплатена доставена енергия.
В случая, съдът е приел от фактическа страна, че не се е установило да е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ при ищеца и въведените при ответника данни за нея, не са констатирани данни за техническа неизправност в процесния електромер, схемата на свързване на СТИ към електроразпределителната мрежа не е променена и не е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната ел. енергия. На това основание е прието, че предявеният иск е основателен и че за ответникът не е възникнало основание да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл.50 ПИКЕЕ, като следва да се посочи, че съдът не е отрекъл правото на доставчикът на електрическа енергия да извършва корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл.50 ПИКЕЕ, но е прието, че в конкретния случай фактите по спора са такива, че за не са налице предпоставките за това.
Липсата на противоречие с възприетото от правна страна с цитираното решение на ВКС води и до липса на касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предвид различните факти по спора по настоящото дело и по делото пред ВКС, цитирано от касатора. В тази насока, предвид и соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и представеното решение на ОС – Велико Търново, следва да се посочи, че видно от представеното съдебно решение, съдът е установил по безспорен начин, че върху софтуера на СТИ в конкретния случай е еказано външно въздействие, каквото в настоящия случай съдът е приел, че не е доказано да е оказвано, поради което не следва да се приеме, че е налице и противоречиво разрешаване от съдилищата по поставения правен въпрос, предвид различните факти по делата.
Съдът не е отрекъл правото на оператора да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл.50 ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията на СТИ е налице разлика в доставена и отчетена енергия, но с оглед фактите по спора е приел липсата на установена намеса в параметризацията на СТИ, поради което и въпросът не неотносим както към производството по чл.288 ГПК, така и към основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания и касационното обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора в настоящото производство в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 700 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1770/27.11.2017 г., постановено по гр.д.№ 2121/2017 г. от състав на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Х. В. Д. сумата 700 /седемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.