О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
С., 18.07. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………..……. и с участието на прокурора………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 332 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 16485 от 14.ХІ.2016 г. на [фирма]-С. и конституираните в процеса като трети лица-негови помагачи [фирма]-С. и [фирма]-С., подадена против решение № 1795 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 1.ІХ.2016 г., постановено по т. д. № 3081/2014 г., с което е бил отхвърлен изцяло осъдителен иск на първия търговец срещу ответното [фирма]-С. за заплащането на сума в размер на 357 340.32 лв. (триста петдесет и седем хиляди триста и четиридесет лева и тридесет и две стотинки).
Оплакванията на тримата търговци касатори са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който осъдителният иск на първия касатор с правно основание по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, предявен срещу ответното [фирма]-С., да се уважи посредством присъждане на сумата от 357340.32 лв., представляваща обезщетение за ползване на обект хале „Р.-1” за периода от 1.VІ.2007 г. и до 31.V.2008 г. (12 месеца х 29 778.36 лв.) ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба и до окончателното й изплащане, като на [фирма]-С. бъдат присъдени и всички съдебно-деловодни разноски, вкл. дължимото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към съвместната им касационна жалба тримата нейни податели обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в 5, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговата гражданска колегия (Р. № 57/2.ІІІ.2011 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 1416/2010 г.; Р. № 241/23.Х.2013 г. на І-во г.о. по гр. дело № 3194/2013 г.; Р. № 248/16.ХІ.2015 г. на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 1271/2015 г.; Р. № 4/18.ІІ.2016 г. на ІІ-ро г.о. по гр. дело № 3322/2015 г. и Р. № 187/.VІІ.2016 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 1332/2015 г.) по следните три процесуалноправни въпроса:
1./ „Длъжен ли е въззивният съд, когато се произнася по въведени в предмета на делото възражения за прихващане да изложи мотиви, съдържащи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните си изводи по всяко отделно възражение?”;
2./ „Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на приетата експертиза?”
3./ „Длъжен ли е въззивният съд при решаване на спора по същество да разгледа и да обсъди всички наведени с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение?”
Отделно от горното, с доводи, че по приложението на чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗОбП (отм.) „няма формирана трайна съдебна практика по граждански и търговски дела и затова следвало да се формира такава с оглед преодоляване на погрешни виждания относно прилагането на закона”, тримата касатори поддържат твърдение за наличие и на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол във връзка с произнасянето на САС по следните три материалноправни въпроса с атакуваното негово решение:
1./ „Как следва да се разбира условието, разписано в чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗОбП (отм.), което е: поне 80 % от средния годишен оборот на изпълнителя от реализираните в Република България услуги, доставки и строителство за последните три години да е от предоставянето им на свързани предприятия?;
1.1 „Следва ли да се разбира, че условието допуска оборотът да се образува от приходите от услуги, извършени от изпълнителя на свързани с него лица?”;
1.2 „Следва ли да се разбира, че условието допуска оборотът да се определя като средногодишен процент на приходите, получени от изпълнителя от услуги на свързани лица за период от 3 години?”;
1.3 „Следва ли да се разбира, че условието допуска приходите да се коригират с нереализирани такива?”
2./ „Акционерното търговско дружество представлява ли обединение по смисъла на чл. чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗОбП (отм.)?”]
3./ „Производството, модернизацията и ремонтът на електрически транспортни средства представлява ли секторна дейност по смисъла на чл. 7а – 7д от ЗОбП (отм.)?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на сумата от 4 950 лв. (четири хиляди деветстотин и петдесет лева), изплатена като хонорар за един негов адвокат от АК-Б., съгласно приложените към отговора Списък по чл. 80 ГПК, пълномощно и договор за правна защита и съдействие № В-[ЕГН]/6.ІІ.2017 г. Наведни са доводи, че в изложението на касаторите не е налице формулировка на релевантен процесуално- или материалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, докато твърдението, че въззивният съд погрешно е приложил закона и трябва да се преодолее това погрешно виждане „е становище на касатора, който е останал недоволен от съдебния акт”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата съвместна касационната жалба на [фирма]-С. и конституираните в процеса като трети лица-негови помагачи [фирма]-С. и [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
1. По твърдението на тримата касатори за наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол – във вр. с релевираните от тях три процесуалноправни въпроса:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Според мотивите, изложени към същата точка от това тълкувателно решение материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че нито един от трите процесуалноправни въпроса не е такъв, който да е бил включен в предмета на спора по делото, а всеки един от тях се отнася изцяло до правилността на атакуваното въззивно решение. Погрешното отъждествяване от касаторите на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснова приложно поле на последния.
2. По твърдението на тримата касатори за наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване – във вр. с релевираните от тях три материалноправни въпроса:
За да отхвърли изцяло осъдителния иск с правно основание по чл. 236, ал. 2 ЗЗД на първия от тримата касатори срещу ответното [фирма], уважавайки противопоставените от последното защитни възражения за прихващане, въззивната инстанция е споделила решаващия правен извод на първостепенния съд, че „с оглед нормите на чл. 12, ал. 1, т. 6 и т. 8 от действалия през процесния период Закон за обществените поръчки от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 6.ІV.2004 г., отм. бр. 13 от 16.ІІ.2016 г.) договорът от 16.ІV.2009 г. е извън приложното поле на специалния закон”, а въз основа на тази констатация е направена решаващата преценка за неоснователност на инвокирания от ищеца [фирма] довод за нищожност на същия договор за ремонт на локомотиви. Съобразено е било в тази връзка от състава на САС сключването му със свързано с този търговец предприятие – ответното [фирма]-С., за което данните по делото са били, че над 80% от средногодишния му оборот от реализирани в Република България услуги (ремонт на локомотиви) през последните 3 години преди въпросната сделка е реализиран от предоставянето им на свързани предприятия. Следователно материалноправните въпроси с поредни номера 1.1, 1.3, както и тези с пор. №№ 2 и 3, формулирани в изложението на тримата касатори по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата им са с изцяло хипотетичен характер: не са били надлежно включени в предмета на спора по делото, докато произнасянето на САС по съществото на материалноправния въпрос, означен като 1.2 от същото изложение е релевантен за изхода на делото, но не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и затова не обосновава наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. Съгласно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. От страна на тримата касатори обаче, не са били навеждани конкретни доводи в който и да е от двата аспекта на това общо правно основание за допускане на касационно обжалване, а тезата им за необходимост от „създаване на съдебна практика с оглед преодоляване на погрешни виждания” не кореспондира с разясненият по-горе смисъл на действащия процесуален закон.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация [фирма]-С. искане по чл. 78, ал. 3 ГПК, тримата касатори ще следва да бъдат осъдени да му заплатят общо сума в размер на 4 950 лв. (четири хиляди деветстотин и петдесет лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Б.: съгласно приложените към писмения отговор по касационната жалба Списък по чл. 80 ГПК, пълномощно и договор за правна защитна и съдействие В № [ЕГН]/6.ІІ.2017 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1795 на Софийския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 1.ІХ.2016 г., постановено по т. д. № 3081/2014 г.
О С Ъ Ж Д А касаторите [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище е адрес на управление в [населено място], [улица] [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ Чл. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплатят ОБЩО на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] СУМА в размер на 4 950 лв. (четири хиляди деветстотин и петдесет лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2