4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр. София, 21.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2305 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 137 от 19.05.2014г. по в.гр.д. № 134/2014г. на ВтОС, с което е потвърдено решение № 1197 от 19.12.2013г. по гр.д. № 3306/2013г. на Великотърновски районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено, че [фирма] не дължи на [фирма] сумата 13 857,11 лева, представляваща начислена корекционна сума по фактура за периода от 20.02.2013г. до 30.07.2013г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Позовава се на чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 ЗЕ и поддържа, че с този закон законодателят ясно е очертал и е възложил на конкретен държавен орган правомощие да изготви правила, които да регламентират редица обществени отношения, в това число и тези за установяване случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена електрическа енергия. Поддържа, че основанието на претенцията е в разпоредбите на чл.183 и сл. ЗЗД вр. чл.327 ТЗ, съгласно които купувачът е длъжен да плати цената на получената от него вещ, като в чл.38 от ОУ се съдържат само текстове, определящи начина на изчисляване на сумата, с която следва да бъде коригирана сметката на абоната, след като е установено, че на същия е доставяна електрическа енергия, която не е била отчитана със средството за търговско измерване. Твърди, че този текст не е неравноправен по смисъла на З., тъй като ответникът като търговско дружество не може да се ползва от защитата на този закон. Поддържа, че съдебната практика, на която се позовава съдът, е създадена преди изменението на ЗЕ от 17.07.2012г., касаещо правната възможност за коригиране на сметки на потребители на електрическа енергия за минал период. Поддържа още, че по делото са налице безспорни доказателства за вмешателство в средството за търговско измерване и, макар да не е установен моментът на намесата, по делото е изчислена техническата възможност за реално доставяне на начислената електрическа енергия. Поради това съдът е следвало да определи размера й по своя преценка или да вземе заключение на вещо лице при използване на методика за установяване на възможната действителна консумация на електрическа енергия, каквато експертиза не е била допусната, въпреки че е била поискана. Допускането на касационно обжалване обосновава с наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС:
1. При безспорно установено въздействие върху средството за техническо измерване, водещо до неизмерване на електрическа енергия, следва ли да се ангажира отговорността на потребителя за заплащане на елекрическата енергия за исковия период – противоречие с решение № 38 от 15.05.2014г. по т.д. № 5/2013г. на ВКС, ТК, I т.о.;
2. Относимо ли е към предмета на производството установяването на реално потребление на електрическа енергия от абоната за периода на корекция при установено въздействие върху средството за техническо измерване, водещо до неизмерване на електрическа енергия – противоречие с решение № 19 от 21.02.2014г. по т.д. № 2014/13г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение от 16.07.2012г. по в.т.д. № 255/2012г. на Варненски апелативен съд, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 507 от 06.06.2013г. по т.д. № 802/2012г. на ВКС.
Поддържа, че по поставените въпроси е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото разрешаването им би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с установената съдебна практика на ВКС. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел за безспорно неправилното отчитане на потребената ел.енергия през процесния период от средството за техническо измерване в обекта, ползван от ищеца. Приел е за спорен въпроса за възникване на основание за начисляване и заплащане на коркционната сума за процесния период, съгласно съдържащите се разпоредби в Общите условия. Възприел е като основан на трайната и задължителна съдебна практика на ВКС извода на първоинстанционния съд относно неравноправността на клаузите от общите условия поради противоречието им със Закона за закрила на потребителите и за липсата на законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите на доставена през изминал период електрическа енергия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираните от касатора и уточнени от съда материалноправни въпроси относно наличието на правна възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши едностранна корекция на сметките на своите абонати за минал период поради установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, при съобразяване на възможното реално енергийно потребление като критерий, не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Корекцията на сметката е била извършена от ответното дружество съобразно Методиката за изчисляване на изготвената „Справка за корекция на сметки при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическата енергия”, основана на разпоредбата на чл.38, ал.3, т.3 от Общите условия, за период от 05.03.2012г. до 02.07.2013г., регламентиран в чл.38, ал.4 от ОУ, за който няма документирана проверка, отразена в Констативен протокол. Въззивният съд е обсъдил заключението на СТЕ, според която е невъзможно да бъде измерена цялата потребена от абоната ел. енергия за посочения период, тъй като не е установен точният коефициент на трансформация и кога е променен същият. С оглед на това решаващите изводи на съда са основани на преценката за наличието на законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите на доставена през изминал период електрическа енергия и на преценката за неравноправност на клаузите от Общите условия, на основание на които е извършена корекцията. Следователно въззивният съд не се е произнесъл по възможността за извършване на едностранна корекция на сметките на абонатите за минал период поради установено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, при съобразяване на възможното реално енергийно потребление като критерий, тъй като по делото не е било установено от назначената СТЕ нито началният момент на неточното измерване на СТИ, нито действително потребеното количество енергия за периода на грешното измерване в процесния обект с оглед наличните консуматори, тяхната мощност, натоварването им по време и обем въз основа на обичайното за съответния период функциониране на обекта съобразно предназначението му; не е бил установен моментът на намесата, нито точен измерител на грешката, нито е била изчислена техническата възможност за реално доставяне на начислената ел.енергия. Следователно формулираните въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на решението.
При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 137 от 19.05.2014г. по в.гр.д. № 134/2014г. на ВтОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: