О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр. София, 25.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Ел. Чаначева ч.т.д. № 2078/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 вр. с чл. 396, ал. 2, пр. трето ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Фелисити Естейтс“ Инк., дружество учредено и подчинено на законите на П., и частна касационна жалба на „Булгарконсерв Рупите“ ООД, [населено място] против определение № 725 от 28.02.2018 г. по ч.гр.д. № 938/2018 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение № 30835/24.11.2017 год. по гр.д. № 15260/2017 год. на Софийски градски съд, за допускаоне на обезпечение и е допуснато отново обезпечение на бъдещ иск на „Фелисити Естейтс“ Инк. срещу „Булгарконсерв Рупите“ ООД, за заплащане на сумата 250 000 евро, представляваща част от невърнат на молителя-цесионер заем по договор за заем с ответното дружество, целият в размер на 991 906 евро, чрез налагане на запор до размера на претендираната сума върху вземанията на „Булгарконсерв Рупите“ ООД по сметките му в „Българска банка за развитие“ АД при определена за бъдещия ищец парична гаранция в размер на 75 000 лева.
Първият жалбоподател и ищец в обезпечителното производство- „Фелисити Естейтс“ Инк. оспорва допустимостта и обосноваността на определението, а ако същото е допустимо и обосновано, моли да бъде отменено в частта, с която е увеличен размера на определената парична гаранция от 25 000 лева на 75 000 лева. Излага съображения за недопустимост на увеличението на размера на определената гаранция, поради липса на направено искане за това в частната жалба на ответника, по която е постановено процесното определение. Твърди, че определението е необосновано поради противоречие между мотивите и диспозитива му. Счита за недопустимо и неправилно въззивната инстанция да отмени изцяло първоинстанционното определение за допускане на обезпечение и да обезсили вече издадената обезпечителна заповед, само за да допусне отново първоначално поисканото обезпечение при условие на гаранция, като само увеличи размера на гаранцията.
Ответната страна по първата жалба – „Булгарконсерв Рупите“ ООД – оспорва частната касационна жалба, като счита определението за допустимо, а наведените оплаквания за неправилност – неоснователни.
Вторият жалбоподател и ответник в обезпечителното производство „Булгарконсерв Рупите“ ООД обжалва процесното определение в частта, с която е допуснато ново обезпечение. Счита, че същото е необосновано и постановено в противоречие със закона. Твърди, че молбата за обезпечение на бъдещ иск е нередовна поради липса на индивидуализация и източник на претендираното вземане. Поради тези съображения касаторът смята, че не са налице предпоставките на чл. 391 ГПК.
Ответната страна по втората жалба – „Фелисит Естейтс“ Инк. – оспорва основателността на частната касационна жалба и обосноваността на основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че двете частни касационни жалби са подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочени са срещу валиден и допустим съдебен акт, но и двете са процесусално недопустими по следните съображения:
С определение № 30835/24.11.2017 год. по гр.д. № 15260/2017 год. на Софийски градски съд е допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор до размера на претендираната сума върху вземанията на „Булгарконсерв Рупите“ ООД по сметките му в „Българска банка за развитие“ АД при определена за бъдещия ищец парична гаранция в размер на 25 000 лева. Определението на СГС е отменено с обжалваното определение, като въззивният съд отново е допуснал същото обезпечение на бъдещ иск на същото основание, чрез налагане на същата обезпечителна мярка, но при определена за бъдещия ищец парична гаранция в размер на 75 000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК определението на въззивния съд подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС само ако обезпечението е допуснато за първи път от въззивния съд. С тази разпоредба е създаден ред за защита на ответника по молбата, на когото в описаната хипотеза не се връчва препис от частната жалба на насрещната страна срещу първоинстанционния акт, тъй като с оглед приетото в ТР № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът не би разполагал с право на обжалване на въззивния акт. В този смисъл са и определение № 32 от 03.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 785/2012 г., I т. о., Определение № 115 от 19.02.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 347/2014 г., II т. о., Определение № 557 от 5.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2071/2015 г., II т. о., Определение № 566 от 9.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1936/2017 г., II т. о., Определение № 544 от 27.10.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 198/2016 г., II т. о., Определение № 165 от 5.03.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 125/2012 г., I т. о., Определение № 485 от 25.09.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1994/2015 г., I т. о., Определение № 315 от 14.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1493/2016 г., I т. о., Определение № 100 от 20.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2374/2014 г., II т. о. и др., с които е създадена трайна практика, която настоящият състав споделя. Извън хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, осигуряваща защита на ответника по молбата при допускане на обезпечение за първи път от въззивния съд, производството по допускане на обезпечение подлежи на двуинстанционно разглеждане, тъй като определението на въззивния съд не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
В настоящия случай обезпечение е допуснато още от първоинстанционния съд, като въззивният съд е променил само условията, при които то е допуснато, определяйки по –висока парична гаранция на основание чл. 391, ал. 2 ГПК. С оглед изложеното, извън обхвата на касационен контрол е определението на въззивния съд, с което се изменя само размерът на гаранцията. В тази насока основателно е оплакването на първият частен касатор, за непрецизен диспозитив, постановен от възивният съд, който въпреки еднаквото си с първостепенния съд разбиране за основателност на молбата, е отменил акта и постановил същото, при промяна единствено на размера на гаранцията. Или, само непрецизно постановеният диспозитив на въззивното определение, не може да обоснове извод за неговата обжалваемост, тъй като обезпечението е допуснато от първостепенния съд.
По изложените съображения подадените частни касационни жалба като недопустими, следва да бъдат оставени без разглеждане.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Фелисити Естейтс“ Инк., дружество учредено и подчинено на законите на П., срещу определение № 725 от 28.02.2018 г. по ч.гр.д. № 938/2018 год. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Булгарконсерв Рупите“ ООД срещу определение № 725 от 28.02.2018 г. по ч.гр.д. № 938/2018 год. на Софийски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщаване му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: