О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр.София,
28.09.2015г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 3884 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 1977 от 10.08.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1276/2016 г. на Варненски окръжен съд, ГО, IV състав, с което е потвърдено определение № 6427 от 10.06.2016 г., постановено по гр.д. № 5167/2016 г. на Варненски районен съд за прекратяване производството пред този съд в частта относно предявените от Т. Н. Ж. искове за приемане на установено по отношение на ОД на МВР В. и ТП на НОИ – В., че действително положеният от ищеца извънреден труд за периода от 01.01.2005 г. до 29.12.2014 г. представлява трудов и осигурителен стаж, както и за задължаване на ответника ОД на МВР В. да заяви извънредния труд пред НОИ-В., който да издаде удостоверение за осигурителен стаж.
Жалбоподателят Т. Н. Ж. от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Ю. Д. заявява становище за неправилност на въззивното определение. Счита, че в случая се касае за трудовоправен спор по смисъла на чл. 357 КТ, поради което е неприложим специалният ред за разглеждането на предявения иск по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. В подкрепа на изложеното посочва съдебна практика на ВКС, като също развива доводи за допустимостта на установителни искове с предмет съществуващи правоотношения съгласно чл. 124 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното определение въззивният съд, като е потвърдил определението на Варненския районен съд е приел, че исковете, предявени от Т. Н. Ж. срещу ОД на МВР – [населено място] и ТП на НОИ – [населено място] за установяване на трудов и осигурителен стаж, произтичащ от положен извънреден труд, формулирани в т. 3, 4 и 5 от исковата молба и уточнени в т. 5 и т. 6 в допълнителна молба, са недопустими. Изложени са съображения, че ищецът е лишен от правен интерес да води процесните искове, тъй като заедно с тях е предявен и осъдителен иск за заплащане на положен извънреден труд при съществуващо служебно правоотношение с първия ответник. Прието е, че при разглеждането на този иск съдът ще се произнесе инцидентно по правопораждащите за исканото обезщетение факти, включително и по наличието на положения извънреден труд като факт с правно значение, с което и ищецът ще получи търсената от него правна защита с по-ефективния способ за това, какъвто е предявеният осъдителен иск. По отношение на иска за установяване на осигурителен стаж съдът е изложил, че не се констатира наличие на спор за обема на осигурителните права, а иск за бъдещи или още невъзникнали права и правоотношения е недопустим.
За да обоснове допускането на въззивното определение до касационен контрол частният жалбоподател формулира въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, както следва: 1/ „Представляват ли бъдещи права и правоотношения установяването на положен от ищеца извънреден труд за определен период, който не е отчетен от работодателя?“; 2/ „Би ли било правилно установяването на извънреден труд да се счита като спор относно изпълнението на трудовите правоотношения и поради което да попада в предметния обхват на чл. 357 КТ?“. Поддържа се, че въззивното определение е постановено в противоречие с практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, намерила израз в определение № 327 от 17.06.2009 г. по гр.д. № 1339/2008 г. на ВКС, IV г.о. В цитираното определение се приема, че извън случаите, когато работникът цели да установи трудов стаж по реда на УУТССР поради загубени или унищожени документи, установяването на трудово правоотношение е допустимо по общия исков ред чрез трудов спор по чл. 357 КТ. В контекста на поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК жалбоподателят се позовава също и на определение на Варненския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 776/2007 г., в което е възприета идентична теза по приложението на чл. 357 КТ.
Първият от поставените въпроси е лишен от обуславящо значение за изхода на делото. Настоящият състав намира, че изводът за недопустимост на искове относно бъдещи права и правоотношения е изложен с оглед констатацията, че не е налице спор за обема на осигурителните права. Предвид вложения в тези мотиви смисъл, бъдещо право или правоотношение не е положения от ищеца извънреден труд за определен период, както се предпоставя в поставения от жалбоподателя въпрос, а обемът на осигурителните права. Този извод е съчетан със становището на съда, че не е налице спор относно тези права. При тези изводи е излишно обсъждането с оглед задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС за наличието на поддържаното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по този въпрос.
По втория поставен въпрос, а именно правилно ли би било установяването на извънреден труд да се счита като спор относно изпълнението на трудовите правоотношения и поради което да попада в предметния обхват на чл. 357 КТ?“ касационно обжалване също не следва да се допуска. Този въпрос би имал отношение към предявения иск за установяване на трудов стаж, както и към извода на съда за недопустимостта му, ако беше формулиран като питане за възможността да се установява трудов стаж по реда на чл. 357 КТ. Така поставен обаче, въпросът на жалбоподателя е дали извънредният труд (а не трудовият стаж) може да бъде установяван с оглед цитираната разпоредба на Кодекса на труда, което не съвпада с предмета на предявените установителни искове , а следователно и с изводите на съда, обусловили прекратяването на производството по тях поради липса на правен интерес, тъй като съдът ще се произнесе по наличието на положения извънреден труд като факт с правно значение по предявените осъдителни искове. Следва да се има предвид и обстоятелството, че извън специалните хипотези на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, споровете за осигурителните права имат административноправен характер, намират своята специална уредба в чл. 117 и сл. КСО, а тяхното съдебно разглеждане се урежда от общите правилата на АПК. В практиката си ВКС е имал случай да се произнесе, че когато документацията за съответния стаж е налична и поради това ЗУТОСР не може да се приложи, за ищецът е налице път за защита чрез обжалване по административен ред на съответните актове на органа по пенсионно осигуряване (в този смисъл определение № 41 от 15.01.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 489/2012 г. на ВКС, IV г.о.), какъвто спор в случая не е налице.
Ето защо по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания, касационно обжалване на постановеното от Варненския окръжен съд въззивно определение не следва да бъде допуснато.
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение № 1977 от 10.08.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1276/2016 г. на Варненски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: