Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 28.09.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година,в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 353 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. М. П. срещу въззивно решение № 5714 от 03.08.2017 г. по гр.д. № 2852 /2017 г. на Софийски градски съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.76 ЗС на жалбоподателката срещу С. Х. Х. за връщане на отнетото по скрит начин владение на недвижим имот- апартамент, находящ се в [населено място].
Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно.
Насрещната страна С. Х. Х. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск с цена над 5 000 лева, поради което не съществува ограничение за касационно обжалване по чл.280, ал.3 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че искът е владелчески, по чл.76 ЗС и защитава всяка фактическа власт върху вещта, без значение на нейния вид / владение или държане/; без значение е на какво основание почива владението или държането и дали се упражнява правомерно или неправомерно; искът може да бъде уважен срещу всеки, чието поведение се квалифицира по посочения в закона начин, включително и срещу собственик; за уважаването на иска е достатъчно да се докажат факта на държането и факта на нарушението. Следователно с иска по чл.76 ЗС се защитава самото фактическо състояние, поради което съдът проверява само факта на владението му и на нарушението му – чл.357,ал.1 ГПК. При това не е част от този иск вида на упражняваната фактическа власт /дали е владение или държане/, а единствено, че такава е съществувала и е отнета.
Въззивният съд е приел за установено по делото следното: След смъртта на собственика на процесния имот З. В. – наследодателка на ответника, починала на 21.03.2015 г., ищцата е осъществявала държане върху апартамента. Кредитирани са показанията на свидетелката Новоселска, съгласно които ищцата е притежавала ключ, даден ? от З. В., с който е заключила имота след смъртта на наследодателката. Прието е, че ключ за апартамента по същото време е имал и свидетелят В., който след като наследодателката е починала е дал ключа на ответника и заедно с него е посетил имота два пъти. Установено е, че ответникът С. Х. от своя страна е предал ключа и владението на имота на Ф. С., купила апартамента от него. Въззивният съд е намерил, че действията, довели до възпрепятстване достъпа на ищцата до имота и изразяващи се в смяна на ключалката на входната врата, са извършени на 16.04.2015 г. от свидетеля Н. и от ключар по молба и от името на купувача Ф. С.. Искът е отхвърлен като неоснователен, тъй като ищцата не е доказала наличието на втората предпоставка за уважаването му, а именно, че ответникът е извършил действията, довели до отнемане на държането на процесния имот по скрит начин.
В изложението си за допускане на касационно обжалване жалбоподателката И. М. П. излага следните правни въпроси (дословно):
1. Когато съдът приеме, че едно лице е държател на имот, то следва ли да се посочи за кого държи имота- за себе си или за друг?
Жалбоподателката твърди, че по този въпрос въззивният съд е формирал извода си в противоречие с разрешенията на ТР № 1 /2012 год. от 06.08.2012 год. по тълк. дело №1 /2012 год. на ОСГК на ВКС, съгласно които при държането фактическата власт се упражнява за друг – основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, въпросът не е обуславящ, тъй като искът е отхвърлен не поради извода, че ищцата не е била владелец, а държател на процесния имот и не поради това, че не е установено за кого е държала имота. Напротив, прието е, че с иска по чл.76 ЗС може да се защитава както владението, така и държането на вещи и е установено, че тази предпоставка за уважаване на иска е осъществена, тъй като ищцата е била държател на процесния апартамент. Видно от изложеното по-горе, искът е отхвърлен, тъй като въззивният съд е намерил за установено, че действията, с които от ищцата е отнета фактическата власт върху процесния имот, не са извършени от ответника, а от друго лице, което преди да отнеме владението, е сключило договор за покупко-продажба на апартамента,
2. От кой момент възниква правото на наследяване по завещание: с откриване на наследството или след вписването на препис от обявените завещания по чл.112,б.„и“ ЗС?
Жалбоподателката твърди, че има качеството владелец от 08.04.2015 г.- датата, на която е обявено завещанието, с което процесният апартамент ? е завещан от З. В.. В тази връзка твърди, че е осъществено основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане до касационен контрол, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 698 /08.06.2011 г. по гр.д. № 1281 /2009 г. на І г.о. на ВКС и решение № 206 /25.07.2012 г. по гр.д. № 238 /2012 г. на ІІ г.о. на ВКС, съгласно които вписването на препис от саморъчно завещание има само оповестително действие и правото на наследяване възниква с откриване на наследството.
Този въпрос също не е обуславящ, поради изложеното по-горе за първата предпоставка за уважаване на иска по чл.76 ЗС: че този иск е владелчески, за защита на владението или държането на имот и че видът на осъществяваната фактическа власт върху имота е без значение.
Въззивният съд не е обсъждал изведения въпрос и не е следвало да го обсъжда, доколкото е приел, че предпоставка за уважаването му е ищцата да е била владелец или държател на процесния имот (а не собственик) и е установил, че тази предпоставка е осъществена. Както беше посочено, искът е отхвърлен, тъй като не е осъществена друга предпоставка за уважаването му (ответникът да е отнел фактическата власт от ищцата).
Допълнително, може да се посочи, че въпросът за наследяване по завещание би имал значение по иск за защита на правото на собственост, но не и в настоящото производство, в което съгласно чл.357,ал.1 и ал.2 ГПК съдът проверява само факта на владението и неговото нарушение, като взема предвид документите за собственост само доколкото установяват факта на владението.
3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора?
Поставеният правен въпрос е обуславящ, но е разрешен в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд, според която съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК, съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; да обсъди в мотивите на своя акт доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се; да обсъди и всички направени възражения и доводи на страните.
4. Могат ли да се осъществяват едновременно две права на фактическа власт?
Въпросът не е обуславящ, въззивният съд не го е обсъждал и с оглед на изложеното за предпоставките за уважаването на иска (че с иска се защитава самото фактическо състояние) не е следвало да го обсъжда. Или: съдът е приел, че следва да обсъжда осъществяването и отнемането на фактическата власт – на факти, а не на права.
Към това може да се добави и че това, което съдът е установил за конкретните (релевантни) факти по делото, не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна за осъждане на жалбоподателя да ? заплати направените разноски за процесуално представителство е основателно и доказано за сумата 500 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 5714 от 03.08.2017 г. по гр.д. № 2852/2017 г. на Софийски градски съд, г.о.
Осъжда И. М. П. да заплати на С. Х. Х. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.