О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
С., 29.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1370/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е постъпила частна жалба от адвокат Г. Г. като пълномощник на В. Г. Д. против Определение №355 от 5.02.2014 год., постановено по ч.гр.д.№4952/2014 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. Д. срещу определението от 8.10.2014г. по гр.д.№12259/2014г. на СГС, с което са отделени част от предявените против [фирма] искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ и са изпратени по подсъдност на СРС.
В частната жалба от 13.02.2015г., допълнена и уточнена с молбата на адвокат Г. от 24.04.2015г. се поддържа, че обжалваното определение на САС е незаконосъобразно. Сочи се, че предмет на частната жалба пред въззивната инстанция е определението на СГС за частичното прекратяване на производството по исковете с цена под 25 000 лв. и изпращането им по компетентност на СРС, което определение за прекратяване подлежи на обжалване. Излагат се съображения за процесуална икономия, както и за затрудняване защитата на ищцата чрез разделянето на предявените искове и разглеждането им в отделни инстанции. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по същество по частната жалба срещу определението на СГС от 8.10.2014г..
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата [фирма], с който се оспорва жалбата и се иска обжалваното определение на САС да бъде потвърдено.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
Частната жалба на В. Д. е допустима на основание чл.274 ал.2 изр.1 ГПК, но по същество е неоснователна.
С определение от 8.10.2014г., постановено по гр.д.№12259/2014г. на СГС, І-5 с-в, на основание чл.210 ал.2 от ГПК е разделено производството по делото като е постановено продължаването му в СГС досежно предявения иск по чл.226 ал.1 КЗ за обезщетяване на неимуществени вреди на ищцата В. Д.. Със същото определение е прекратено производството по останалите искове с цена под 25 000 лв. и е разпоредено изпращането им за разглеждане от СРС.
С обжалваното пред настоящата инстанция Определение №355 от 5.02.2014 год., постановено по ч.гр.д.№4952/2014 год. по описа на САС, е оставена без разглеждане частната жалба на В. Д. против определението на СГС от 8.10.2014г. Видно от мотивите към определението на САС въззивният състав е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като от една страна определението на СГС не прегражда по-нататъшното развитие на делото по предявените искове и от друга страна определението за разделяне на делото не е изрично посочено в закона като подлежащо на обжалване.
К. състав споделя правните изводи в обжалваното определение. Определението по чл.210 ал.2 ГПК за разделяне на исковете е определение, свързано с движението на делото и не прегражда по-нататъшното развитие на делото по см. на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК, независимо, че с него се прекратява частично производството пред сезирания съд. С разпоредбата на чл.210 ал.2 ГПК / в редакцията към 8.10.2014г./ е предоставена на преценката на решаващия съд възможността за съвместно разглеждане на исковете, респ. за разделянето им, което изключва приложението на чл.121 ГПК, предвиждащ обжалваемост на определенията във връзка с подсъдността. Доколкото не са налице нито една от хипотезите по чл.274 ал.1 т.1 и чл.274 ал.1 т.2 ГПК определението по чл.210 ал.2 ГПК не подлежи на инстанционен контрол. В този смисъл е и трайната практика на ВКС /определение №566 от 22.05.2012г. по ч.т.д.№3/2012г. ВКС, ІІ-ро т.о./
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че касационният състав изцяло споделя аргументите в касационната жалба, че разделянето на исковете ще затрудни и ще усложни производството по тяхното разглеждане. Основната претенция на В. Д. за обезщетяване от застрахователя на претърпените неимуществени вреди, останала висяща пред СГС, е със същото правно основание и произтича от същия фактически състав, от който произтичат претенциите по исковете, изпратени за разглеждане от СРС. За СГС не е имало пречка за съвместното разглеждане на исковете при условията на обуславящ иск и на съпътстващи искове, които се разглеждат по реда на едно и също производство. Следва да се има предвид, че със ЗИДГПК /ДВ.бр.50/3.07.2015г. в сила от 7.07.2015г./ изрично е провъзгласен принципа за съвместно разглеждане на тези искове „ нова т.6 на чл.104 ГПК – на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба, подсъдни на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство”, както и принципа на недопустимост за разделяне на тези искове по реда на чл.210 ал.2 ГПК „допълнение в чл.210 ал.2 ГПК – не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства”. Предмет на настоящото производство обаче не е правилността на определението на СГС от 8.10.2014г., нито процесуалните действия, които подлежат да бъдат предприети по делото с оглед измененията в ГПК, а определението на САС, с което законосъобразно частната жалба е оставена без разглеждане.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №355 от 5.02.2014 год., постановено по ч.гр.д.№4952/2014 год. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. Г. Д. срещу определението от 8.10.2014г. по гр.д.№12259/2014г. на СГС, с което са отделени част от предявените против [фирма] искове с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ и са изпратени по подсъдност на СРС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: