2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
С., 03,06,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря …………….………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….…………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 306 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 2383/25.ІІІ.11 г. на Ц. А. Л. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК против определение № 310 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 28.ІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 544/2011 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу първоинстанционното разпореждане на СГС от 9.ХІ.2010 г. по гр. д. № 1484/10 г.: за отхвърляне на искането й за присъждане и на платената от нея държавна такса в размер на 139.60 лв. по молбата й с правно основание по чл. 405, ал. 3 ГПК от 11 юни 2010 г. с предмет издаване на изп. лист за сумите, присъдени й с арбитражно решение на АС при Б. по В. № 595/09 г.
Оплакването на частната касаторка е за неправилност /незаконосъобразност/ на обжалваното въззивно определение, поради което се претендира касирането му, ведно с присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивната и касационната инстанции. Инвокирани са доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 79 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частната касаторка Цв. Л. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното определение САС се е произнесъл „по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”, свеждащ се до това дали в молба по чл. 405, ал. 3 ГПК „следва да се прави изрично изявление за присъждане на разноските по издаването на изпълнителния лист”, т.е. тези по чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, частната касационна жалба на Ц. А. Л. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Независимо от посочването във финалната част от диспозитива на атакуваното въззивно определение, то, по арг. от текста на чл. 274, ал. 4 ГПК, не може да е предмет на осъществяваният от ВКС инстанционен контрол, след като не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Такова, съгласно чл. 38, ал. 4 ЗМТА, е всяко едно арбитражно решение, защото е „окончателно и слага край на спора”.
В заключение, за частта от сумата, платена като д.т. за издаване на изп. лист в хипотезата на чл. 405, ал. 3 ГПК, надхвърляща фиксирания в тази Тарифа размер, частната касаторка Ц. А. Л. от [населено място] би могла да претендира от СГС връщане на разликата от 134.60 лв. /сто тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/ – като надвнесена.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Ц. А. Л. от [населено място] против определение № 310 на Софийския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 28.ІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 544/2011 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 306 по описа за 2011 г.