1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
С., 03,06, 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 41 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма],гр.П. срещу Решение № 363 от 08.07.2013г.по в.гр.д.№ 518/2013г. на Пловдивския АС, с което след отмяна на решението на Пловдивския ОС, дружеството е осъдено да заплати, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД, на А. Б. и Ж. Б. сумата 22 820.65евро- обезщетение за забава за изпълнението на задължението за плащане на договорените вноски от продажната цена от 110 000 евро на недвижим имот, предмет на нот.акт 103, рег.№ 1173, дело № 95/2008г. на нотариус Е.Д. с район на действие РС Сандански, както и разноски по делото.
Дружеството се позовава на касационните основания по чл.281,т.3 ГПК. Поддържа, че въззивната инстанция не е обсъдила наведените възражения, че причината за забавата в изпълнението на паричното задължение за плащане на цената на имота се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен- чл.83,ал.1 и 2 ЗЗД, че е налице забава на кредиторите-ищци –чл.96,ал.1 вр. с чл.95 ЗЗД, както и неоснователно отказала да обсъди постигнатата устна договорка за престиране на имотно обезщетение, вместо покупната цена, установена от свидетелските показания, които неправилно били приети за недопустими. Позовава се и на процесуални нарушения, свързани с необсъждане на приета съдебно почеркова експертиза, неприемане /изключване/ на писмени доказателства и необсъждане на проекта за предварителен договор между страните.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като правни са поставени следните въпроси: 1/ Значението на забавата на длъжника по договор за покупко-продажба на недвижим имот с разсрочено плащане на цената, при наличието на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, по смисъла на чл.83,ал.1 ЗЗД. Твърдението е, че като приел, че забавата и причините й нямат правно значение, въззивният съд разрешил въпроса в противоречие с практиката на ВКС- Решение № 147 по гр.д.№ 1372/2012г. на 4 г.о. 2/ Значението на забавата на длъжника по договор за покупко-продажба на недвижим имот с разсрочено плащане на цената по отношение на забавата на другата страна, по смисъла на чл.95 и чл.96,ал.1 ЗЗД. Приемайки тази забава за ирелевантна, ПАС постановил съдебния си акт в противоречие с Решение № 428 по гр.д.№ 1097/2010г. на 3 г.о. на ВКС. 3/Допустимо ли е със свидетелски показания, които са в подкрепа и са относими към представени писмени доказателства, включително и съдебно почеркова експертиза, да се установяват причините за забавата на длъжника във връзка с прилагане на последиците на чл.83,ал.1 ЗЗД, респективно установяване на предпоставките по чл.95 ЗЗД и прилагане на последиците на чл.96,ал.1 ЗЗД. Като приел, че показанията на свидетелите за установяване на причините за забавата и нейното отражение върху неизпълнението са недопустими, въззивният съд разрешил спора в противоречие с решение № 147 по гр.д.№ 1372/2012г. на 4 г.о. и Решение № 63 по в.т.д.№ 168/2010г. на АС Варна.
С писмен отговор ищците А. и Ж. Божкилови оспорват наличието на основанията за допускане на касационното обжалване.
Съдилищата са сезирани с иск по чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в плащането на цена на имот в сроковете, уговорени в нотариалния акт за продажбата му.
Въззивният съд е приел за безспорни твърденията в исковата молба- че на 20.03.2008г. между страните по спора е сключен валиден договор, по силата на който ищците като продавачи прехвърлят на ответното дружество недвижим имот, подробно описан в нотариалния акт за сумата 110 000 евро, платима на три вноски от по 20 000 евро в срок съответно до 30.03.2008г., 30.07.2008г. и 31.12.2008г. и последна от 30 000 евро, платима до 30.06.2009г., както и че купувачът не е спазил предвидените в договора срокове за плащане, а цената е платена на две вноски на 01.11.2010г. и 05.11.2010г. Приел е за безспорен и фактът, че плащанията са извършени, след като ответното дружество на 21.10.2010г. е изпратило нотариална покана, връчена на 25 октомври 2010г., с което продавачите са уведомени в 3 дневен срок да посочат банкова сметка, по която да бъде извършено плащането, и че към 28.10.2010г. сметката е била посочена в изпратено факсово съобщение. Мотивирал е, че в нотариалния акт са били фиксирани сроковете, в които е следвало да бъдат извършени плащанията на продажната цена и ответникът е в забава при изтичането на предвидения срок за плащане на всяка вноска на основание чл.84,ал.1,изр.първо ЗЗД. Възражението на ответника, че е налице забава на кредиторите, тъй като в нотариалния акт не е изрично посочен начин на плащане на цената и банкова сметка на продавачите е счетено за неоснователно по съображения, че: към момента на сключване на сделката, така и към датата на падежите на съответните вноски, не са съществували законови ограничения за плащането на сумите единствено по банков път, тъй като те са въведени на 26.02.2011г. с влизане в сила на Закона за ограничаване на плащанията в брой , т.е. не е имало пречки за неговото изпълнение и не се е изисквало специално съдействие от кредиторите; че паричното задължение е носимо-чл.68,б.“а“ЗЗД и по делото не е установено ответникът да е предлагал изпълнение на падежа, а кредиторите да са отказвали приемане, т.е. недоказан е отказ за съдействие от ищците, водещ до невъзможност за изпълнение. За недоказано е прието и възражението на ответника за съществуване на устна уговорка продажната цена да не се заплаща, а вместо нея продавачите да получат в собственост обекти в новостроящата се от ответното дружество сграда, т.е., че продавачите сами са изразили воля да не получат пари и в сроковете по нотариалния акт. Изложени са съображения, че това е твърдение за симулативност на сделката в частта относно договореното плащане на паричната престация, което би следвало да се установи с писмен документ /обратно писмо/, с каквото ответникът не разполага, поради което и разкриването на симулацията и установяване на прикритата сделка не би могло да стане със свидетелски показания /чл.165,ал.2 ГПК/, а изявленията на страните, материализирани в нотариалния акт и неговата удостоверителна сила, не могат да бъдат опровергавани със свидетелски показания, съгласно изричните забрани на чл.164,ал.1,т.2 и т.6 ГПК. Със забраната на разпоредбата на чл.164,ал.1,т.5 ГПК е отречена допустимостта на свидетелските показания за устната договорка за престиране на имотно, вместо парично обезщетение. Апелативният съд е посочил, че свидетелските показания, на чието събиране ищците изрично са се противопоставили, не могат да бъдат ценени и възраженията на ответника, че е налице забава на кредиторите, която на основание чл.96 ЗЗД го освобождава от собствената му забава, и че неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които ищците са отговорни, което на основание чл.83,ал.1 ЗЗД води до освобождаването му от отговорност, са недоказани. Предявеният иск е счетен за доказан в размера, установен от експертизата.
При посочените изводи на въззивната инстанция, обусловили изхода на спора, очевидна е неотносимостта към тях на поставените от касатора въпроси. Апелативният съд не е отрекъл, че в конкретния спор, в който се претендира обезщетение поради забавата на длъжника, са неприложими института на освобождаването му от отговорност, ако неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен /чл.83,ал.1 ЗЗД/ и последиците от забавата на кредитора, който не дава необходимото съдействие /чл.96 ЗЗД/. Съдът не е отказал да разгледа и да се произнесе по твърденията на ответника, основани на разпоредбите на чл.83, чл.95 и чл.96 ЗЗД, още по-малко е приел, че забавата на кредитора и неговото неизпълнение нямат значение за отговорността на длъжника. С оглед на това, първите два въпроса се явяват некоректно поставени, защото ясно изразената правна воля на съда не е в сочения смисъл. Несъгласието на касатора с изводите на въззивната инстанция за неоснователност и недоказаност на тези възражения не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, а по правен въпрос, по който въззивната инстанция не се е произнесла, факултативният контрол също е изключен.
Третият поставен като процесуалноправен въпрос също не е разрешен от апелативния съд, защото принципен извод, че със свидетелски показания не може да се установяват причините за забавата на длъжника, в обжалваното решение не се съдържа. Отречена е, при противопоставяне на насрещната страна, допустимостта на гласните доказателства, тъй като ответното дружество се е домогвало да докаже, че изразеното в нотариалния акт съгласие за плащане на цена и сроковете, в които следва да бъде извършено, е привидно, без да разполага с доказателства по смисъла на чл.165,ал.2 ГПК, както и е целяло да установи изменение на писменото съглашение, в което е участвало. Въпросът няма характер и на правен, тъй като е фактологично обусловен и основан на твърдения на страната, че свидетелските показания „са в подкрепа на представени писмени доказателства и експертиза“.
Въпрос, относим към решаващите изводи на съда за недопустимост на свидетелските показания на конкретно посочените основания на закона, не е поставен.
Необосноваване наличието на основната предпоставка за допускане на касационното обжалване води до отпадане необходимостта да се обсъждат сочените от касатора допълнителни такива.
Разноски за насрещната страна не се присъждат, тъй като съдът не е сезиран с искане.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 363 от 08.07.2013г.по в.гр.д.№ 518/2013г. на Пловдивския АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.