1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 03.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия И.
ч. т. дело № 1 117/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. С. П., срещу определение № 123 от 20.01.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 38/2014 г. Със същото се потвърждава определение № 313 от 15.11.2013 г. на Хасковски окръжен съд по гр. д. № 99/2013 г., с което се прекратява производството по делото, поради неотстраняване на констатираните нередовности на исковата молба.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определение на АС [населено място].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по гр. д. № 99/2013 г. пред Хасковски окръжен съд е образувано по иск от [фирма] [населено място] срещу Т. А. Х. от [населено място], с правно основание чл. 422 ГПК. Ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи следните суми: 55 951,52 лв. – главница, договорна лихва – 5 338,84 лв. за периода от 10.10.2007 г. до 17.01.2012 г., 865,08 лв. – наказателна лихва за периода 15.07.2011 г. до 17.01.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2012 г. В хода на размяна на книжата по делото, ответникът е призоваван по реда на чл. 47, ал. 1 и 2 ГПК. Поради неявяването на същия в законоустановения срок за получаване на препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея, с разпореждане от 08.10.2013 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищецът в 7дневен срок от получаване на съобщението да представи справка за адресната регистрация на Т. Х.. В срока за изпълнение е подадена молба с правно основание чл. 63 ГПК, която с разпореждане от 30.10.2013 г. е уважена и съдът е удължил срока за изпълнение с 14 дни, който започва да тече от 28.10.2012 г. С определение № 313/15.11.2013 г. исковата молба е върната на подателя й, поради неизпълнение на дадените указания. Този съдебен акт е потвърден от АС [населено място] с определение № 123 от 20.01.2014 г. по ч. гр. д. № 38/2014 г. – предмет на настоящото производство.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
От данните по делото е видно, че въпросите, релевантни за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд се отнасят до: 1. Задължението на съда да даде указания на ищеца при констатирани нередовности на исковата молба и последиците от неизпълнение на дадените указания; 2. Следва ли да се уведомяват страните за разпореждания, респ. определения, с които съдът се произнася по искане за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК?
Първият правен въпрос е решен в съответствие с постоянната съдебна практика по приложението на чл. 129 ГПК. В този смисъл са: определение № 102/15.02.2012 г. по ч. т. д. № 961/2011 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 173/23.03.2009 г. по ч. т. д. № 458/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; определение № 676/13.12.2011 г. по ч. гр. д. № 602/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 424/20.07.2009 г. по ч. гр. д. № 372/2009 г. на ВКС, ІV ГО; определение № 452 от 13.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1 450/2008 г. на ВКС, І ГО и др., постановени по реда на новия ГПК. В конкретния случай, съдът е указал на страната да представи справка за адресната регистрация на ответника, което ищецът (жалбоподател в настоящото производство) не е изпълнил в дадения му срок, с оглед на което е прекратено производството по делото. Последиците от това неизпълнение са посочени изрично в закона – чл. 129, ал. 3 и ал. 4 ГПК – нередовната искова молба се връща (респ. образуваното въз основа на нея производство се прекратява). Цитираната процесуална норма е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване, с оглед на което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наведените от жалбоподателя оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност са основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но не аргументират предпоставките да допускане на касационно обжалване, с оглед критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По втория въпрос – „Следва ли да се уведомяват страните за разпореждания, респ. определения, с които съдът се произнася по искане за продължаване на срока по чл. 63, ал. 1 ГПК? Съобщение за продължаване на срока за изпълнение на дадените му от съда указания не се изпраща на молителя. Същият е длъжен сам да следи за уважаване на молбата за продължаване на срока и спазването му. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, в съответствие с която е постановено и обжалвано определение
Представеното от жалбоподателя определение на Пловдивски апелативен съд не обосновава наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като същото е постановено при друга фактическа обстановка.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 123 от 20.01.2014 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 38/2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: