3
гр. д. № 349/2012 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 436
София, 03.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 29 юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 349/2012 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало частна касационна жалба срещу определение № 388 от 31.05.2012 г. по ч. гр. д. № 292/2012 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено определение № 139 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 38/2012 г., с което е прекратено производството по делото в частта по предявения от касатора срещу третото лице помагач М. В. В. от [населено място] обратен иск поради невнесена държавна такса. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по въпроса дължи ли се първоначална държавна такса при предявяването в условията на евентуално обективно съединяване на обратен иск срещу конституираното в хода на процеса трето лице-помагач, който определя като решаваш за разрешения въпрос по редовността на предявения иск и е от значение за точното прилагане на закона. Позовава се на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка по него.
Ответникът по жалбата не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
След проверка на данните по делото съдът намира, че не е налице основание за допускане касационна проверка на определението.
Изводът за нередовност на исковата молба е обоснован от данните по делото. Съгласно нормата на чл. 219, ал. 3 ГПК обратният иск следва да се предявени най-късно до приключване на първото по делото съдебно заседание и към този момент исковата молба следва да отговаря на всички изисквания за редовност включително и да е внесена държавната такса по иска. Правно ирелевантно за редовността на исковата молба, с която се предявява обратен иск, е обстоятелството, че този иск се предявява като евентуален. Тя следва да отговаря на всички изисквания, установени в закона. Това следва от вида на процесуалното действия – предявяване на иск, който се смята висящ от приемането му за съвместно разглеждане и по него се дължи извършването на всички процесуални действия.
Процесуалният въпрос е разрешен в съответствие със закона и формираната по него трайна практика, която е последователна и безпротиворечива. Нормата на чл. 219, ал. 3 ГПК е ясна както и процесуалните действия, с които се предявява иск и изискваният за редовност на исковата молба, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и не обосновава основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационна проверка по него.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 388 от 31.05.2012 г. по ч. гр. д. № 292/2012 г. на Апелативен съд Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: