6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 30.10. 2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1572 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. К. чрез пълномощника му адвокат А. А. против решение № 204 от 16.12.2016 г., постановено по гр.д. № 525 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решение № 1993 от 30.11.2015 г. по гр.д № 477/2014 г. на Окръжен съд-Варна за намаляване извършеното от И. П. К., поч. на 03.04.2009 г. в полза на Г. И. К. дарение с нотариален акт № 57 от 18.10.2006 г., том V, рег. № 13387, дело № 857 по описа за 2006 г. на ВН № 124, вписан в СВ В. с вх. рег. № 27383/19.10.2006 г., акт № 44, том L., № 20847, стр. 181261 на: 1. недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Приморски“, местност „Е.“, ул. 13-та, № 17, представляващ място с площ от 1282 кв. м, съставляващо УПИ V-1229A, квартал 29 по плана на Вилна зона В., поземлен имот с идентификатор 10135.2564.546; 2. вила с Р. по данъчна оценка 24 кв. м, състояща се от две стаи, тераса, маза с площ от 8 кв. м, тоалет, баня, таванска стая с площ от 16 кв. м, изградена в същия поземлен имот с идентификатор 10135.2564.546.1; 3. 1/2 (една втора) идеална част от вилна сграда за жилищни нужди със застроена площ от 109 кв. м и Р. по данъчна оценка 436 кв. м, състояща се от: изба с котелно, кухня и миялна, трапезария-ресторант, сервизни помещения; партер – от офис, 3 спални със самостоятелни сервизни помещения и хол; първи етаж – от 3 спални със самостоятелни сервизни помещения и 2 хола; втори етаж – от 3 спални със самостоятелни сервизни помещения и 2 хола; мансарден етаж – от 3 спални, кухня, хол, баня-тоалет, самостоятелен тоалет и килер, изградена в същия поземлен имот с идентификатор 10135.2564.546.3; 4. 1/2 (една втора) идеална част от навес с оградни стени с Р. по данъчна оценка от 18 кв. м, а по скица 24 кв. м, изграден в същия поземлен имот с идентификатор 10135.2564.546.2 със сумата 46867.26 лв., необходима за възстановяване на запазената част на П. И. К. от наследството на И. П. К., като е възстановена запазената част на П. И. К. от наследството на И. П. К. с 4 686 726/24 925 000 идеални части от всички описани подарени имоти, по иска, предявен от П. И. К. срещу Г. И. К., на основание чл. 30 ЗН.
Г. И. К. е подала писмен отговор чрез пълномощника си адвокат Ф. Д. по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, с който поддържа, че касационната жалба е недопустима, тъй като решението се атакува в частта, с която не е уважена изцяло претенцията за намаляване на дарението до размера на разликата над 46867.26 лв. до 52911.95 лв., а в решенията липсва отхвърлителен диспозитив, евентуално – оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима. Макар предявеният иск по чл.30 ЗН да е уважен, за ищеца е налице правен интерес да атакува решението, като наведените доводи са за неправилно изчисляване размера на наследствената маса, а оттам – на стойността на запазената му част и съответно на стойността, с която следва да бъде намалено дарението, т.е. атакува се цялото решение с доводи за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон при образуване и остойностяване на наследствената маса.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
П. И. К. е обжалвал първоинстанционното решение с доводи, че сградите не са оценени по действителната им площ /липсва оценка на сутеренния етаж от 109 кв.м. на вилната сграда с идентификатор 10135.2564.546.3, като същия е приравнен с маза, както и на навесът с оградни стени, а малката вила е с квадратура 45 кв.м., а не 24 кв.м./; имотите не са оценени по фактическото им предназначение /не е съобразено ползването и статута на сградата – вилна сграда за жилищни нужди хотел и ресторант/; неправилно е отчетено правото на ползване на Е. А. К. върху имоти, на които не е била собственик и не може да го запази при даряването им; съдът не е присъдил на ищеца платената от него държавна такса в размер на 2226.49 лв.
Произнасяйки се по наведените доводи, въззивният съд е приел, че заключенията на съдебно-техническите експертизи, въпреки различията в дадените оценки, не си противоречат по отношение на основните факти – в дворното място със съществуваща малка вила към момента на придобиването му от наследодателя, впоследствие по време на брака е построена вилна сграда за жилищни нужди, със застроена площ от 109 кв.м., състояща се от сутеренен етаж, три жилищни етажа и мансарден етаж. В сутерена са изградени трапезария, кухня с миялна, складови помещения, котелно, санитарен възел на междуетажната площадка. Първият етаж се състои от офис, две стаи всяка със санитарен възел и тераса, едно студио от две стаи и тераса. Вторият и трети етаж са еднакви и се състоят от две стаи всяка със санитарен възел и тераса и едно студио от две стаи и тераса. В мансардния етаж се помещава един апартамент, състоящ се от коридор, трапезария с кухненски бокс, дневна, спалня, баня-тоалет и тераса. Сградата е изпълнена като единна жилищна сграда с общо вътрешно стълбище, но не отговаря на техническите изисквания за обособяване на отделни самостоятелни обекти в нея. Въпреки, че в известен период от време е била използвана като „стаи за гости” по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби към Закона за туризма, и съгласно съответните разрешителни, тя не притежава необходимите характеристики на хотел. В сградата липсва асансьор, пожароизвестителна сигнализация, котелното помещение не е оборудвано и не функционира като такова, има проблеми с водоснабдяването на трапезарията в сутеренния етаж. Поради това и сутеренът не е оценен като самостоятелен етаж, а площта му е прибавена към разгънатата застроена площ след редукция със съответния коефициент. В този смисъл са поясненията, дадени при изслушване на тройната съдебно-техническа експертиза в съдебното заседание на 19.06.2016 год.
Съдът е счел, че заключението на тройната експертиза следва да се възприеме като най-пълно и детайлно, съобразено със състоянието на имота към момента на извършеното дарение – т.е. без да са взети предвид последващите подобрения, направени от ответницата. В допълнително заключение тройната експертиза е съобразила фактическото предназначение на сутеренния етаж, както и съотношението на стойностите на земята и сградите в този случай.
Изложил е съображения, че с договора за дарение е учредено пожизнено право на ползване на дарителите в имота, поради което стойността на това право е тежест на наследството и следва да се приспадне от наследствената маса, което е съобразено от вещите лица при изготвяне на експертизите. Приел е, че стойността на наследствената маса е 434592,88 лв., в патримониума на наследодателя към момента на смъртта му са се намирали имущества на обща стойност 185342,88 лв., от които на ищеца се припада 1/3 част на стойност 61780,96 лв. Наследството се разпределя между преживялата съпруга на наследодателя и двете му деца – страни в процеса. При тази хипотеза разполагаемата част е 1/4, а запазената част на ищеца е равна на запазените части на останалите наследници, респ. 1/4 на стойност 108648,22 лв. Следователно, от останалия в наследството чист актив без дарението, ищецът получава имущество, което е с 46867,26 лв. по-малко от стойността на запазената му част и със тази сума следва да бъде намалено дарението.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поставя следните въпроси:
1. При формиране на наследствената маса по чл.31 ЗН следва ли в същата да се включат всички имоти и имуществени права на наследодателя или има изключения от това правило
2. При остойностяване на наследствената маса следва ли съдът да се съобрази с положението на имота, с фактическото предназначение, ползването и статута му към момента на подаряването му
3. От стойността на наследствената маса по чл.31 ЗН следва ли да се приспадне стойността на правото на ползване на преживелия съпруг на наследодателя върху дарените имоти, когато към момента на откриване на наследството, такова не е съществувало за преживелия съпруг
4. В случай, че се приеме, че правото на ползване на преживелия съпруг на наследодателя е „учредено“ от наследодателя на съпругата му с процесния акт за дарение, то нищожна ли е частта, с която се уговаря правото на ползване на съпругата върху имотите изцяло и представлява ли това практическо заобикаляне на нормата на чл.59, ал.1 ЗС
5. Следва ли съдът да присъди разноски на спечелила делото страна при доказано направени такива и представен списък на разноските в това число и платена държавна такса за завеждане на делото от ищеца
Първите два въпроса за обосновани с тезата, че в наследствената маса не са включени цели имоти – сутеренния етаж на вилната сграда за жилищни нужди, хотел и ресторант и навес с оградни стени и е оценена вила от 24 кв.м., вместо действително съществуващата на 45 кв.м., като е налице и несъобразяване с фактическото предназначение, ползването и статута на вилната сграда за жилищни нужди, хотел и ресторант. Посочените твърдения изразяват несъгласието на касатора с изводите на съда, че вилната сграда, застроена на 109 кв.м. е жилищна и не притежава необходимите характеристики на хотел, а сутеренния етаж не е самостоятелен и е предназначен да обслужва жилищните етажи, както и че навесът с оградни стени не е самостоятелен обект на вещни права, а принадлежност към жилищната сграда. Доколко тези изводи на съда са обосновани, може да бъде проверено при проверка правилността на въззивното решение при постановяване на касационно решение по чл.290 ГПК, но не и в производството по чл.288 ГПК. Същевременно спор относно застроената площ на старата вилна сграда, която и в четирите изслушани по делото експертни заключения, е посочена на 24 кв.м., не е бил повдиган в първоинстанционното производство.
Следователно първите два въпроса са свързани не с изводите на въззивния съд, какви самостоятелни обекти са били предмет на дарението или са останали в наследството и съответно как трябва да бъдат оценени, а с твърденията на касаторът какво е следвало да приеме съдът, поради което и се явяват неотносими към мотивите на въззивното решение и съответно не може да се приеме, че същото противоречи на посочената практика на ВКС.
Третият и четвъртият въпрос са обосновани с подробно развитата от касатора теза, че Е. К. няма вещно право на ползване върху дарените имоти. Тезата е неотносима към данните по делото, тъй като в нотариалния акт за дарение ясно е обективирана волята за учредяване на вещно право на ползване, а спор относно нищожността на волеизявлението не е бил повдигнат в срока по чл.143 ГПК, поради което и тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Изцяло неотносим се явява и петият въпрос, доколкото е насочен към произнасянето на първоинстанционния съд, че молбата му за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е недопустима, което определение не е обжалвано и е влязло в сила.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на Г. И. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Ф. Д..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204 от 16.12.2016 г., постановено по гр.д. № 525 по описа за 2016 г. на Апелативен съд-В..
ОСЪЖДА П. И. К., съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат А. И. А. да заплати на Г. И. К., [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски за настоящото производство в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: