О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София 31.07. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 450/2012 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. К.,гр.В., срещу въззивно решение от 05.03.2012г. по гр.дело № 1246/2011г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Въпросите са: следва ли въззивният съд при повторно разглеждане да изложи мотиви по повод указанията в отменителното решение на ВКС и може ли да приеме правни конструкции и изводи, различни от тези указания; при какви квоти следва да се извърши разпределението на свободната незастроена част от едно дворно място, което е застроено с една сграда и при възникнала ЕС, когато етажи принадлежат на различни собственици, ако при делбата дяловете на съделителите в дворното място са определени неправилно и когато отделни постройки и пристройки в двора освен основната сграда се ползват самостоятелно от страните; следва ли тези постройки да бъдат съобразени при дяловете за ползване. Прилагат се решения на ВС и ВКС.
Ответниците по касация Т. В. К. и В. М. К. оспорват касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С решение №41/2011г. по гр.д.№415/2010г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е отменено въззивно решение от 21.12.2009г. по гр.д.№1695/2009г. на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. В решението на ВКС е прието, че обемът на общите части се определя към момента на учредяване на етажната собственост по начина, указан в чл.40 ЗС.Разпоредбата е императивна и съсобствениците не могат да уговарят дяловете от общите части по друг начин, освен като съотношение между стойностите на отделните обекти. Правилото на чл.40 ЗС е задължително и съглашение, според което правата в дворното място са различни от установените в мл.40 ЗС, е нищожно поради противоречие със закона на основание чл.26,ал.1 ЗЗД. Прието е, че с оглед характера на производството по чл.32,ал.2 ЗС като спорна съдебна администрация обаче, разпределянето на ползването с намесата на съда не формира СПН по въпроса за ползването и още повече по правата на собствениците. Ето защо в него не могат да се слушат възражения, че правата на страните са различни от установените с доказателствата за собственост и в това производство не могат да се определят идеалните части по реда на чл.40 ЗС. Дадени са указания да се изготви вариант на ползване, като се съобразят правата на страните в общите части по договора за доброволна делба и се състави проект, който осигурява място за общо ползване непосредствено пред входа на сградата, чрез който да се осъществява достъпът до отделните самостоятелни обекти в нея.
При новото разглеждане с обжалваното решение е отменено решение №1974/19.06.2009г. по гр.д.№10063/2007г. на Варненския районен съд. Постановено е друго, с което е разпределено ползването на съсобствено дворно място с площ 300 кв.м. между страните по делото, съгласно вариант 1-а от заключението на вещото лице Х. от 03.10.2011г. /лист 56/.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че страните са етажни собственици в двуетажна жилищна сграда, построена в процесното дворно място. Съсобствеността върху сградата е била прекратена между Н. К. и праводателя на ответниците В.К., с договор за доброволна делба от 10.02.1966г., по силата на който В. К. е станал собственик на апартамент на първи етаж, ? ид.ч. от тавана, две изби и 2/3 ид.ч. от мястото и общите части на сградата, а Н. К. е станал собственик апартамент на втория етаж, избено помещение и ? ид.ч.от тавана и 1/3 ид.ч. от мястото и общите части на сградата. Съдът е приел, че с оглед указанията на ВКС, дадени с първото отменително решение, спорът за ползването на дворното място следва да бъде решен съобразно правата на страните по договора за доброволна делба, основното и допълнително застрояване на имота, фактическото ползване към завеждане на иска по чл.32 ЗС, подходите към жилищната сграда за всеки от съсобствениците. Обсъдил е заключенията на петте /основни и допълнителни/ технически експертизи с дадените варианти и е приел, че вариант 1-а от СТЕ на Ш.Х. разпределя ползването по начин, съобразен с квотите на страните в собствеността, съществуващото застрояване в имота и необходимата за ползването на сградата площ. Вариантът покрива критериите за ползване на дворното място, едноетажната част от жилищната сграда и подходът към нея, осъществявано от ответниците, ползването на източната част от дворното място и местата за паркиране в двора, непосредствено до улицата и осигурява необходимата обща площ за обслужване на двуетажната сграда.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставените от касатора въпроси не обуславя допускане на касационно обжалване в посочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Въпросите за съобразяване задължителните указания на ВКС, дадени с отменителното решение не са решени в противоречие с установената съдебна практика. Това е така защото, въззивният съд в изпълнение на задължителните указания, дадени с решението по чл.293 ГПК, е съобразил правата в дворното място, съгласно договора за доброволна делба. Въпросът за действителните права на страните в общите части, каквато е дворът, не може да бъде отново поставян на разглеждане, тъй като е решен с първото касационно решение и то е изцяло съобразено. С него е прието, че с оглед характера на производството – съдебна администрация на гражданските правоотношения, с решението не се формира СПН по отношение правата в собствеността, поради което в производството не могат да се слушат възражения, че правата на страните са различни от установените с доказателствата за собственост и не могат да се определят идеалните части по реда на чл.40 ЗС. Ето защо тази група въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване в сочените хипотези на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Представените съдебни решения са неотносими, тъй като разглеждат хипотези на определяне на общите части при възникване на ЕС чрез съдебна делба, респ. установителни искове относно обема на общите части при възникване на ЕС. Втората група въпроси, свързани с разпределението на ползването по възприетия вариант също не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Това е така, защото въззивният съд не е приел, че отделни постройки и пристройки в двора не следва да бъдат съобразени при дяловете за ползване, а че вариантът съобразява и едноетажната част от жилищната сграда- подход към нея, като част от основното жилищно застрояване /експертизата /л.60/.
Няма искане от ответниците по касация за присъждане на разноски за настоящото производство, поради което и такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 05.03.2012г. по гр.дело № 1246/2011г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: