О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
София, 04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №254/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. К. Н. , чрез П. Н. от АК Варна срещу решение № V-85 от 27.07.2018г по в.гр.дело № 749/2018г. на Бургаски окръжен съд , с което след отмяна на решение №294/2018г по гр.д. № 1623/2017г на Бургаски районен съд изцяло,като неоснователен, е отхвърлен иска на касатора на основание чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД срещу ответника „Резон” ООД за вреди от негативна журналистическа публикация – статия в електронно издание на ответника със заглавие „Трима пак в ареста заради побоя над охранител”, като съдържаща позорящи, унизителни и приписващи престъпление твърдения, каквито ищецът не е извършил,предвид влязла в сила оправдателна присъда .
Въззивният съд е изследвал съдържанието на процесната статия, поместена на 13.03.2012г в сайт, собственост на ответника, като решаващо е приел ,че в нея не се съдържат обидни изрази,такива не са посочени изрично и от ищеца. Невъзприемайки за установена обидата като основание, при изследване верността на твърденията в публикацията БОС е приел за установено ,че те отразяват факти,свързани с водено срещу ищеца и други лица наказателно производство.С постановление на БРП от 07.03.2012г ищецът безспорно е бил привлечен като обвиняем в престъпление по чл. 131 ал.1 т.9 и т.12 НК , като по протест на прокурора, на 13.03.2012г мярката му за неотклонение е изменена в „Задържане под стража„и наложена с привеждането му в ареста, за което на същата дата Бургаска РП е изпратила прессъобщение до медиите. В резултат на това, в изданието е публикувана статията със заглавие „Трима пак в ареста заради побоя над охранител” с информация , че БОС е постановил задържане за това ,че „тримата бургазлии”-цитирани поименно,„през м. февруари т.г около 03.20ч биха частен охранител в заведение Джубокс”. Поддържаното с иска основание за отговорност е, че твърдението в статията за нанесен от ищеца побой на частен охранител в заведението е позорящо, невярно и приписващо престъпление, т.к с присъда от 09.11.2012г на БРС ,влязла в сила на 16.07.2013г ищецът е бил признат за невиновен в това деяние. Въззивният съд е изтъкнал,че изнесената информация за образуваното против ищеца наказателно производство за нанесен побой на частен охранител не е противоправно деяние, тъй като публикувана в същия ден статията отразява взета мярка за принуда и повдигнато обвинение, включващо и посоченото авторство на деянието според разследващите и в този смисъл не е невярно отразяване на факти – макар те да са позорящи , а е налице отразяване на събитията такива , каквито са били към онзи момент. Статията е въз основа на изпратена до медиите информация. Същевременно статията е насочена към информиране на обществото относно мярката за неотклонение и за описаното от прокуратурата и от съда деяние при задържането – побой в дискотека Джубокс”..Обстоятелството, че в последствие ищецът е оправдан по повдигнатите обвинения не променя този извод,тъй като отразените факти и обстоятелства трябва да се разглеждат така , както са изглеждали към момента на настъпването им а не от дистанцията на времето. Упражнената в случая свободата на словото не е засегнала защитаваните с иска права и конституционно защитени ценности отвъд границата в която търсената с иска намеса е необходима в едно демократично общество,в случая не се касае за превратно упражняване на правото по чл. 39, ал.1 от Конституцията .Свободата на мнение не е използвана , за да увреди доброто име ,а негативни оценки за определена личност открояваща се по една или друга причина в обществения живот,не пораждат отговорност ако не засягат достойнството на личността като обидни – състава на престъплението обида. Добавено е ,че мнения и коментари не се доказват, но се преценява налице ли е достатъчно фактическо основание за тях, степента на връзка между оценъчното съждение и подкрепящите го факти в зависимост от конкретните обстоятелства по делото. Въззинният съд се е позовал на трайно установена практика на ВКС в подкрепа на така изложеното (реш. № 62/2012г ІV г.о , реш. № 85/2012г ІV г.о , реш. № 369/2015г ІV г.о и др )
В изложението на касатора не е формулиран правен въпрос. Посочва се основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК и се коментира съдебна практика на ВКС относно съставите на престъплението обида и клевета , които легални дефиниции по НК следва да се съобразяват (реш. № 263/2013г по гр.д №1740/2011г ІІІ г.о.).В изложението се цитират чл.146,чл.147 НК ,сочи се какво представляват обидата и клеветата по дефиниция и се интерпретира процесната публикация.
Изтъква се от касатора ,че съгласно установената практика на ВКС свободата на мнение не трябва да се използва, за да се увреди доброто име на другиго (реш. №62/2012г гр.д №1376/2011г, ІV г.о, реш. № 369/2015г на ВКС и др.). Поддържа се, че статията не е целяла единствено информация на широката аудитория , а се приписва на ищеца деяние,за което тогава е бил единствено обвиняем и впоследствие е установено , че е невинен. Така статията внушава извършителство,което е увредило доброто име.
Поддържа се очевидна неправилност на решението и основание по чл. 280 , ал.2 ГПК , тъй като се приема наличие на душевни травми,но се приема, че не е доказана причинно- следствена връзка между публикацията и вредите . Поради това се изтъква вътрешно противоречие при изводите на съда и очевидната им неправилност.
В отговор ответникът „Резон „ ЕООД оспорва съображенията за допускане на жалбата до разглеждане. Не е било предмет на иска дали има състав на престъпление обида или клевета.Съобразена е изцяло практиката на ВКС с оглед предмета на делото,тъй като съдържащите се в публикацията твърдения са верни , за разлика от случаите по приложените съдебни решения.Претендират се разноски
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В настоящето изложение не е конкретизиран и въобще формулиран въпрос , по който соченото основание на чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК да обосонове допълнителният специален кретерии : противоречие с практика на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, както е в настоящия случай, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това .
За пълнота следва да се изтъкне ,че предвид съдържанието на решението липсва и разбираем повод възприетите в доктрината и практиката определения за обида и клевета да бъдат изтъквани от защитата и с тях да се обосновава основание за допускане до касационно обжалване. Въззивният съд е не се е отклонил от принципното разбиране относно признаците на обидата и клеветата като увреждащи деяния.Претендираното обезщетение е на основание чл.49 ЗЗД, вр чл. 45 ЗЗД и са обсъдени елементите на деликтната отговорност в спецификата на отговорност за вреди от негативна публикация в печатно издание, както и стълкновението между конституционно гарантираните права. Съгласно установената съдебна практика на ВКС ,част от която и цитирана както от въззивния съд ,така и от касатора , когато фактът е верен разпространението му чрез печатно издание не е противоправно,а когато не е верен, от значение за отговорността по иска са и други обстоятелства , също изяснени в практиката на ВКС (реш.№484/2010 по гр.д № 1438/2009 ІІІ г.о ,реш. №62/2012 по гр.д №1376/11 ІV г.о ,реш. № 85/2012 по гр.д№1486/2011 ІV г.о и др.,включително цитираната в изложението съдебна практика) и практиката на ЕСПЧ (Yordanova and Toshev v. Bulgaria, Bozhkov v. Bulgaria, Handyside v. the United Kingdom , Perna v. Italy, Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, Fressoz and Roire v. France, De Haes and Gijsels v. Belgium, Thorgeir Thorgeirson v. Iceland, Leander v. Sweden, и др. ). Правните изводи на съда са не в противоречие,както неоснователно поддържа жалбоподателят,а в съответствие с тази практика. и съобразени в конкретния случай от въззивния съд. Решението опредметява установеното разбиране, че когато се касае за публикации в пресата,за всеки конкретен случай подлежи на изследване дали освен оценка и мнение по обществен въпрос, публикацията не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт,съответно на изследване за вярност подлежат само фактическите твърдения, а коментарът на фактите се отнася към оценъчните съждения, по отношение на които преценката за противоправност също не е изключена ако са обидни.
При съобразяване и установения в практиката на ВКС подход и след като в публикацията няма обидни изрази – такива действително не са изрично посочени и от ищеца, въззивният съд е изследвал изнесените в конкретната публикация факти. Отчетено е, че в статията е посочена причина, поради която ищецът е бил обвиненен и задържан от разследващите органи, респ. поднесена е информация за мярката за неотклонение на лицето и с какво вменено деяние е свързана.Позоваване на деянието,за което ищецът и други лица са разследвани ,защитата интерпретира като собствено увреждащо твърдение на автора на статията за това,че престъплението е извършено и кой го е извършил. Въззивният съд е отговорил на този довод съобразно установеното в практиката на ВКС практическо разграничение между негативни твърдения в рамките на конституционно гарантираната свобода на словото и правото на мнение, съответно разпространението му в печатно издание с оглед границите в които същото се упражнява, а от друга страна злоупотребата с това право,когато целта не е да се информира или даде оценка, а да се навреди на доброто име.
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване по критерия на чл. 280 , ал.2 ГПК. В мотивите на съда не е налице изтъкваното от защитата противоречие. Касае се за отчетена разлика между отделни елементи на деликта, предвид сложният фактически състав на едно непозволено увреждане,предпоставящ и отговорността по чл. 49 ЗЗД(вреда,причинна връзка, противоправност).Тези елементи подлежат отделно на анализ от съда и доказване в процеса, а не се презюмират един от друг, т.е.от установена вреда за ищеца не следва,че тя е причинена противоправно и от лице,за чиито действия ответника отговаря .
Ето защо касационно разглеждане не следва да се допуска .
Ответникът по касационната жалба, представляван от адв. Д.Зарева е заявил претенция за разноски,но не обозначава размера на разноските и не доказва извършването им.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о
.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № V-85 от 27.07.2018г по в.гр.дело № 749/2018г. на Бургаски окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .