О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 436
София, 05 април 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 12/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] , [населено място] срещу решение от 17.07.2012 год. по въззивно гр.д. №7245/2011 год. на СГС, ІV Б състав , с което след частична отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. № 41104/2009 год. е постановено ново решение, с което уволнението на Т. И. К. , извършено на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ със заповед от 10.02.2009 год. на Управителя на [фирма] е отменено , същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „продавач” и [фирма] , [населено място] е осъден да заплати на Т. И. К. на осн. чл. 224,ал.1 КТ сумата от 452,25 лв. , ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 24.08.2009 год. до окончателното й изплащане . Присъдени са такси и разноски.
Ответникът по касация Т. И. К. от [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Счита, че касаторът не е изпълнил изискването да формулира правен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Касаторът счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.2 и 3 КТ по въпроса дали се счита за прекратено трудовото правоотношение, за което не е доказано наличието на писмено волеизявление на работника относно връчването на заповедта за уволнение и кой е момента на прекратяване на правоотношението в този случай, който въпрос съдът уточнява с оглед правомощията му съгл. т.1 от ТР№1/19.02.2010 год. по ТД №1/2009 год.
Касаторът счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представените с касационната жалба решение №63/21.02.2012 год. по гр.д. № 1298/2011 год. ,ІV ГО на ВКС , Решение от 25.01.2012 год. по гр.д. № 2868/2011 год. на СГС, ГО ІІ А въз. състав., с които се приема, че когато трудовото правоотношение се прекратява при усл. на 335,ал.2,т.3 ГПК без предизвестие , същото се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора. Касаторът счита също така , че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че работодателят е прекратил едностранно трудовото правоотношение с ищцата на осн. чл. 328,ал.1,т.2 КТ – поради съкращаване в щата при неспазен срок на предизвестие . Прието, че трудовият договор следва да се смята прекратен, считано от 24.06.2009 год. предвид направените в исковата молба твърдения на ищцата, че на тази дата същата е получила писмо № И-871-77-2827/19.06.2009 год. на Инспекцията по труда, с което е уведомена относно прекратяването на трудовия и договор . Този извод на съда е направен след анализ на представените по делото три броя заповеди за уволнение , за които е прието, че не е установено да са връчени на ищцата.
С оглед така възприетото от въззивният съд разрешение на въпроса относно момента на прекратяване трудовото правоотношение, твърдяното противоречие с цитираните решения не е налице. Точно обратното, в съответствие с приетото в тях въззивният съд е приел, че това е момента на получаване на писменото изявление на работодателя за прекратяване на договора, което в случая е станало индиректно чрез писмото на Инспекцията по труда.
Следователно визираното от касатора основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не е налице.
Второто посочено основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не е обосновано, поради което не следва да се обсъжда. Независимо от това следва да се посочи , че във връзка с приложението на чл. 335,ал.2,т.3 КТ има многобройна съдебна практика, която е еднопосочна, правилна и няма причина да бъде изоставяна или променяна.
С оглед изхода на производството по делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените в производството разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.07.2012 год., постановено по въззивно гр.д. №7245/2011 год. на СГС, ІV Б състав.
ОСЪЖДА [фирма] ГР. София да заплати на Т. И. К. направените в производството разноски в размер на 400 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: