4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
С., 05.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 710 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3255/26.ІV.2011 г. на „Застрахователно дружество [фирма] – С., подадена против решение № 586 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 11.ІV.2011 г., постановено по гр. дело № 278/2011 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ГК, с-в І-6, от 16.Х.2010 г. по гр. дело № 5376/2010 г.: за осъждането на застрахователя настоящ касатор, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, да заплати на С. и В. Д. – двамата от [населено място], [община] по 100 000 лв., като застрахователно обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния 19-годишен син в резултат от ПТП, настъпило на 1.ІV.2008 г., ведно със законната лихва върху всяка от тези две главници, считано от датата на вредоносното събитие и до окончателното им изплащане.
Оплакванията на застрахователя касатор са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон /чл. 52 във вр. чл. 51, ал. 2 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Инвокирайки довод, че по делото не било отчетено съпричиняването на вредоносния резултат от страна на загиналия син на ищците, ЗД [фирма] претендира частично касиране на обжалваното въззивното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който размерите на присъдените по преките искове на С. и В. Д. застрахователни обезщетения да бъдат намалени – в съответствие с каузалния принос на техния загинал син Т. Т. в съпричиняването на този вредоносен резултат.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователното д-во [фирма] – С. обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправен въпрос, който бил решаван противоречиво от съдилищата, а и бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото, а именно този за съпричиняването на вредоносния резултат в процесната хипотеза от страна на загиналия общ наследодател на предявилите свои преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ. В тази връзка от страна на търговеца касатор са приложени следните съдебни актове: 1/ Р. № 22/29.І.2009 г. на ВКС, ІV-то г.о.по гр.дело № 6384/07 г.; 2/ Р. № 18/1.ІІІ.2010 г. на ВКС, ІІІ-то г.о. по гр.д. № 3729/08 г.; 3/ Р. № 10/10.ІІІ.2008 г. на Софийския ОС, ГК, постановено по гр. д. № 1050/07г., за което няма данни да е влязло в сила; 4/ Р. № 111/7.І.2008 г. на ОС-Разград по гр.д. № 281/07 г. – с щемпел за влизането му в сила на 26.ІІ.2009 г.; 5/ Р. № 112/3.VІІ.2008 г. на Варненския апелативен съд, ГК, постановено по гр. д. № 77/2008 г., за което също липсват данни то да е влязло в сила.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК двамата ответници по касация С. и В. Д. от [населено място], [община] писмено са възразили чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на търговеца-застраховател.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „Застрахователно дружество [фирма] – С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат е въпрос от фактическата, а не от правната страна на всеки отделен случай, в който се претендира обезщетяване на вреди по реда на прекия иск срещу застраховател по чл. 226, ал. 1 КЗ. Следователно не се касае за материалноправен въпрос, който да е бил включен в предмета на спора и да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд, а до факт, който не е бил надлежно установен от търговеца ответник по делото, след като от приетото заключение на изслушаната по делото комплексна експертиза /включваща в състава си автоексперт и съдебни медици/ САС е могъл да направи сигурно заключение, че, по механизма на настъпването си, гибелта на единствения син на Д. не е могла да се предотврати дори и ако последният бе използвал предпазния колан на мястото си в катастрофиралия лек автомобил.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 586 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 11.ІV.2011 г., постановено по гр. дело № 278/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2