4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр. София, 05.06. 2018 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 646/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 4708 от 17.11.2017 г. от Б. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител от адв. Д. П. от АК – Г. против въззивно решение № 205 от 17.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 202/2017 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 118 от 19.04.2017 г., постановено по гр.д. № 2414/2016 г. на Габровския районен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че Б. И. Г. от [населено място] не дължи на [фирма], [населено място], сумата от 1 255, 35 лв., представляваща сбор от сумите, включени в покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20164210400149 на ДСИ при Районен съд – Габрово, включваща: 604, 01 лв. – главница; 86, 78 лв. – неолихвяема сума; 604, 01 лв. – главница; 46, 86 лв. – лихви; 36, 00 лв. – разноски; държавна такса – 128.70 лв., други суми – 353 лв., въз основа на издаден изпълнителен лист от 30.12.2015 г. по ч.гр.д. № 2439/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово, като неоснователен. Жалбоподателят релевира касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Б. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител от адв. Д. П. от АК – Г., поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК, е очевидно неправилно – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК/ред. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], представляван от инж. В. В., чрез процесуалния си представител адв. М. А. от АК – Г., е изразил становище за нейната недопустимост по см. на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/в ред. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правилно с първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК. Прието е, че въз основа на подадено от ответното дружество заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ищеца по делото е образувано ч.гр.д.№ 2439/2015г. по описа на РС Габрово, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4539/02.11.2015 г., с която ищецът е осъден да заплати на ответното дружество [фирма] сумата от 604,01 лв. – просрочена главница, ведно със законната лихва от 29.10.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 58, 78лв. – лихва за просрочие за периода 30.09.2013 г.-30.09.2015 г., както и сумата от 28, 00 лв. – разноски по делото. Видно от заявлението главницата е дължима за предоставени услуги за периода 04.06.2013 г. – 02.10.2015 г., като е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 149/2016г. по описа на СИС при РС Габрово. Съдът е приел, че не е спорно между страните по делото, че в имота на жалбоподателя има монтирани два водомера, като на 27.09.2016г. водомер с № 01274901 е демонтиран и при извършена в БИМ проверка е установено, че водомера е изправен, а отчетеното показание е 486. От заключението на изготвената по делото счетоводна експертиза, съдът е приел за установено, че след извършване на проверка на водомера от страна на [фирма] са издадени кредитни известия за всички дължими суми по фактури за периода м. август 2014 г. – м. октомври 2015 г., които касаят задълженията на ищеца относно водомер с № 01274901 за отчетени показания над показание 486. Позовавайки се на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, въззивният съд е приел, че след извършване на проверка на водомера на ищеца са направени корекции на претендираните от него суми и заплатените суми са отчетени по изпълнителното дело и в счетоводството на водоснабдителното дружество, като са отчетени плащанията направени по конкретни фактури и плащанията, при които не е конкретизирано за коя фактура се отнасят. При плащанията, които не конкретизират за коя фактура и за какво по вид задължение се отнасят е спазена разпоредбата на закона, че се погасяват първо разноски, след това лихви и последно главница. Предвид изложеното, въззивният съд е приел за установено по безспорен начин, че жалбоподателят не е погасил изцяло задълженията си по изпълнителното дело, поради което предявеният от него иск да бъде прието за установено, че вземането на ответника по него е изплатено, е отхвърлен като неоснователен.
Настоящият съдебен състав, след като провери данните по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, но е процесуално недопустима, поради следните съображения:
Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 3 ГПК- в ред. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Процесуалното потестативно право на касационна жалба е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за която съдът следи служебно. Допустимостта на касационната жалба следва да се прецени съобразно разпоредбата чл. 280, ал. 3 ГПК/в ред. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В настоящият случай въззивният съд се е произнесъл по въззивно гражданско дело, с цена на иска с правно основание 439 ГПК за сумата от 1 255,35 лв., която е под установения в чл. 280, ал. 3 ГПК минимум от 5 000 лв. за достъп до касационно обжалване по граждански дела. Поради това съдът преценява, че е налице хипотезата на чл.280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК и решението на Габровския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване. Освен това въззивното решение не е сред изключенията, предвидени в чл. 280, ал. 3, т.1, т. 2 и т. 3 ГПК, за да подлежи на касационен контрол. Подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
С оглед на този резултат, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че е безпредметно произнасяне по допустимостта на касационна жалба на Б. И. Г. от [населено място] на заявеното основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
При този изход на делото, на ответника по касация за настоящата инстанция следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане касационна жалба с вх. № 4708 от 17.11.2017 г. от Б. И. Г. от [населено място], подадена против въззивно решение № 205 от 17.10.2017 г., постановено по в.гр.д. № 202/2017 г. по описа на Габровския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 646/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
ОСЪЖДА Б. И. Г. от [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], сумата 360 /триста и шестдесет/ лева разноски за настоящата инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване на препис от него на касатора, пред друг състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия.
Председател:
Членове: